Ал Пачино в кадър от филма "Усещане за жена"
Често съм си задавала въпроса ”ако се бях родила с недъг на някое от сетивата и ако можех да избирам какъв да е той, какво бих избрала?”. Със сигурност обаче знам, че не бих се лишила от възможността да виждам. Да, Екзюпери е казал: ”Истински красивото е невидимо за очите”, но не бих могла да си представя свят в тъмнина, без усмивките на всчики около мен, без слънцето, без това, което ме заобикаля.
Замисляла съм се и как ли се чувстват онези от нас, които са се родили с широко отворени очи, до които не достига светлина. Какво ли е усещането да не познаваш света около теб? Сещам се за един филм с участието на Шер, ”Маската”. Филмът разказва за младо момче, страдащо от неизлечима болест, в следствие на която то е с обезобразено лице, но като контраст на това е надарено с изключително благородно сърце. Влюбва се в момиче, родено сляпо. И тук идва очарованието в това един слепец да съзре чрез другите си сетива природата около себе си. Усещането за горещо пресъздава червения цвят, а парата е пояснение за визията на белия цвят. Или умелият танц на един сляп и силното му усещане за жена от едноименния филм с участието на Ал Пачино.
Може би това лишение от светлина дава възможност за оценяване на всеки детайл от предметния свят. Стиви Уондър и Рей Чарлз са незрящи, но гласовете им пробуждат в нас силна чувственост и още по-силна мечтателност.
Историята обаче ни учи, че да си сляп е предизвикателство за самата личност. През XVI век в Османската империя изкуството е силно развито и се радва на голяма почит. Художниците- илюстратори се ползвали с голямо уважение не само в обществото, но и в султанския дворец. Да бъдеш художник илюстратор е призвание, въпрос на чест. Един цял живот не стига, за да се достигнат висини в изкуството на илюстрацията. Интересен е фактът, че най-изкусните майстори сами пробождали с игла очите си и се ослепявали, за да докажат своя творчески възход. Ако си истински майстор, то ти ще си такъв дори и сляп. Ще пресъздаваш образи върху хартия по памет. Така те виждали света на твореца.
По съвсем друг начин разсъждавали индийците при строежа на ненадминатата, архитектурна забележителност Тадж Махал. Работниците били ослепявани, за да не могат да възпроизведат второ такова чудо на архитектурата.
По научно-популярния канал Анимал планет се върти реклама с дълбок и проникновен текст: ”Незнанието е благословия”. Вероятно авторите на рекламата са прави, вероятно наистина да не познаваш нещо е вид сила, вид дарба. Но искрено се радвам, че изпитвам чувството, наречено любопитство и че стремежът ми към познание расте с всяка изминала минута. Това е моята благословия.
