Животът ни е низ от възходи и падения, от шум и после затъмнение, от борба и накарая отегчение...
Стремежът да съграждаш, да твориш може да угасне само с една дума. И ако незаслужено си предизвикал всеобща иронична снизходителност, то твоят живот е изгубил целеустремеността си.
Понякога си мисля, че съм като едно розово прасенце, което с труд построява малка, сламена къщурка и хоп, идва някой и издухва труда ми. Но аз не се отказвам. Продължавам с още по-голямо усърдие и построявам малка, дървена къщурка. И пак идва Лошият- една клечка кибрит и мечтите ми са в пламъци, изгарят бързо и се превръщат в пепел. Мисля си: ”Ще събера сили и ще постигна нещо голямо, нещо велико, защото знам, че мога”. И го правя! Но целият този стремеж е безпредметен, когато няма кой да го оцени, да прозре какво даваш на света около теб. Сега се сещам за немската дума tüchtig, която значи ”усърден”. Дали няма някаква историческа, езикова връзка с нашето възклицание ”тюх, да му се не види!” ?!?
Преди време някой ми каза да бъда смирена. Многократно съм мислила над тази дума- как бих могла да постигна смирение, когато искам да се боря, за да успея. Смятала съм за пасивни хората, примирили се с несгодите си. И сега прозрявам, че да си смирен е разумното, донякъде и правилният избор, с който спокойно и без усилие ще достигнеш до целите си.
До сега намирах за погрешно да се представяш в изкуствена светлина, да проявяваш тартюфщина, да премълчаваш нещата, които те тормозят, но ето, че прозрях. Никой не обича да вижда чува нещата с истинските им имена затова правилният ход е да си разумен, а защо не и хитър. Справедливостта е наивитет, всеотдайността не буди уважение. Пример за това е историята с маркиз дьо Сад. Толкова прозорлив, човек на ”изтънченото” слово, което тогава се е смятало за вулгарно, но за интересно, погубва себе си, защото не е могъл да спре да говори, да изразява мнението си. И краят му е затънал във фекалии. Ако не искам усърдието ми и всичките ми възможности да се вмиришат по същия начин, просто трябва да съм разумна, което значи смирена. Но да съм смирена не значи да се примиря. Просто ще се вслушам в съвета на Георги Константинов, който казва: ”...когато ръце други няма, вземи се в ръце”!
И за да не е толкова жалък и патетичен животът, препоръчвам посещение на постановката ”Колко е важно да бъдеш сериозен” по Оскар Уайлд. Какво друго ни остава освен да се надсмеем над неуспехите си, да си махнем с ръка и да продължим напред...
