понеделник, 7 март 2011 г.

Комедия на слугите в село Свежен


Някъде в Южна България се простира китното селце Свежен. В него всеки жител е народен деец, къде повече народен... човечец, къде повече изе-де(е)ц. Но всеки там дава своя принос за селото. Ето Зорка Колипаткова, трето поколение потомствена птицевъдка на редкия вид гъски с черни шийки. Тя е мила, всеотдайна, само дето патките й имат един порок. Обичат да си попийват. Зорка Колипаткова често ги оставяше без надзор и те използваха тази нейна разсеяност, за да навестят избата на кръчмаря Захаринчо Шекеров. Той е казанджията в селото и негови са бъчвите с вино и ракия. Яростно ги пази от пияниците в кръчмата и следи за всяка гаврътната чашка на заклетите посетители от ловната дружинка на село Свежен, но така и не успя да ги опази от гъските на Зорка Колипаткова. Те му изкълваха бъчвите и попийваха честичко от благия елексир.
Но случи се така, че завистливият Любен Патоков, който също отглеждаше гъсоци, реши да отрови гъските на Зорка. Тя изпадна в дълбока скръб по безвъзвратно изгубените рядък вид гъски. За щастие й останаха трийсетина гъсчици и тя бързо успя да възвърне напетия си вид на горда птицевъдка. А Любен Патоков продължаваше да яде ноктите си от завист към охранените черношийкови гъски. Той прекарваше дни наред в читалище "Пробуда", където библиотекарката Будинка Луканова му предоставяше орнитоложки книги, в които той четеше и попиваше знания как да охрани своите гъсоци. Но тия проклети гъски, така размишляваше той, така и не тлъстееха. Затова той започна често да навестява хоремага на Захаринчо Шекеров. Там се събираха всички от ловната дружинка на село Свежен. Сред тях бяха Александър Дългошиев, ловец по душа и месар по призвание; Атанас Големецов, който се славеше с отстреляните с една сачма яребица, лисица и заек и заради това си беше спечелил завистта на останалите членове от ловната дружинка; Петко Келешов, Атанас Кожудеров, Карък Каръков, който беше затрил ловджийското куче Кураж, вместо някой дивеч и Акъ Шишков.  Тая дружинка по цял ден кръстосваше горите и шубраците, а вечер пресушаваше каните с ракия и вино на Захаринчо Шекеров. И ако той не смогваше да брои чашките, то кръчмарката Цуцуманова имаше набит, математически поглед и нищо не й убягваше.
Така минаваха дните на жителите на село Свежен- в надпревара за първенец на селото. Докато един ден...не се спомина Разцвет Ситоев. Той отглеждаше в двора си една синя хризантема и я обичаше до безумие.
И така в този ден една леко подпийнала гъска на Зорка Колипаткова влязла в двора на Разцвет и опасала синята хризантема. Той толкова много тъжи, че накрая се поболя и взе, че почина.
Неговата смърт събуди заспалите духове на самозъзнание у жителите на селото. Започнаха да търсят причини за кончината му. Първо обвиниха гъската, принудиха милата Зорка Колипаткова да изколи и останалите й трийсетина гъски. После започнаха да търсят по-дълбоки прични. Намериха ги в ракията. Забраниха варенето на ракия и така доведоха до крах и на ръба на лудост горкия Захаринчо Шекеров. И накрая обвиниха себе си, че са проспали дните си в кръчмата. Създадоха много работа и грижи на попа, дядо Архангел Гавраилов Замфиров. Работа, защото имаше кого да опява и грижи, защото нямаше ракийка вече, та нямаше и страст в душата на дядо Архангел.
Единствен чист и неопетнен излезе Любен Патоков, защото неговите гъски бяха единствени в селото и защото той бе прекарал дните си в читалището и по-рядко в кръчмата. Той бе издигнат за първенец и народен будител на село Свежен.
Поука: Няма ненаказано добро, но има толкова незаслужено зло!

Всички имена, използвани в текста, са реални и запазени в оригиналния им вид

вторник, 1 март 2011 г.

Из коридорите на ерудираната Академичност


Лека нощ- лектор с нож (надпис на стената в 148-ма аудитория, ФСлФ)

Сврърши селската храна, айди бържи у дома (надпис в асансьора на ФСлФ)

280 е като женското сърце- винаги има място за още един (надпис на вратата на автобус 280)

От много наздраве не ми остана здраве! (надпис в асансьора на ФСлФ)

Хор бодра смяна не пее втора смяна (надпис върху чин в аудитория)

”Излизате без знания от средното училище. Мислите си, че знаете нещо, но още нищо не знаете. От университета започва обучението Ви.” (изказване на М. Виденов по време на лекция)

”Как ще изпишете името ”Кънчо” на латиница? Този въпрос все още остава нерешен, дали ще е "Kancho” или "Kuncho” (част от лекция на Я. Бъчваров за българските имена, изисани на латиница)

А: Коя книга притежава всеки българин в библиотеката си?
Отговор: Произведения на Ботев и Вазов
А: Грешка! Верният отговор е речник (по време на изпит при доц. Я. Бъчваров)

"Колежке, не съм Ви виждал на лекциите си! Но от мен да мине, ще Ви дам заверка, само защото сте ми лицеприятна” ( коментар на проф. И. Павлов)

"...Евгений Онегин бил болен от СПИН...” (изказване на студент по време на изпит като се има в предвид сплин- меланхолия)

"...От пето спрежение е глаголът...отде да знам....”studovat” или ...отде да знам....”varovat”. А от първо спрежение....отде да знам.... например глаголът ”jest” или... отде да знам....” (лекция на Ст. Стойчев)

”Боже! Падна ми се Ботев?!? Кажете нещо за Ботев! Какво е писал? Някой да ми каже нещо от Ботев, моля ви....” (паника при изтеглен билет с проза на Хр. Ботев по време на изпит по възрожденска литература)

...........................................
Следва допълнение