Но случи се така, че завистливият Любен Патоков, който също отглеждаше гъсоци, реши да отрови гъските на Зорка. Тя изпадна в дълбока скръб по безвъзвратно изгубените рядък вид гъски. За щастие й останаха трийсетина гъсчици и тя бързо успя да възвърне напетия си вид на горда птицевъдка. А Любен Патоков продължаваше да яде ноктите си от завист към охранените черношийкови гъски. Той прекарваше дни наред в читалище "Пробуда", където библиотекарката Будинка Луканова му предоставяше орнитоложки книги, в които той четеше и попиваше знания как да охрани своите гъсоци. Но тия проклети гъски, така размишляваше той, така и не тлъстееха. Затова той започна често да навестява хоремага на Захаринчо Шекеров. Там се събираха всички от ловната дружинка на село Свежен. Сред тях бяха Александър Дългошиев, ловец по душа и месар по призвание; Атанас Големецов, който се славеше с отстреляните с една сачма яребица, лисица и заек и заради това си беше спечелил завистта на останалите членове от ловната дружинка; Петко Келешов, Атанас Кожудеров, Карък Каръков, който беше затрил ловджийското куче Кураж, вместо някой дивеч и Акъ Шишков. Тая дружинка по цял ден кръстосваше горите и шубраците, а вечер пресушаваше каните с ракия и вино на Захаринчо Шекеров. И ако той не смогваше да брои чашките, то кръчмарката Цуцуманова имаше набит, математически поглед и нищо не й убягваше.
Така минаваха дните на жителите на село Свежен- в надпревара за първенец на селото. Докато един ден...не се спомина Разцвет Ситоев. Той отглеждаше в двора си една синя хризантема и я обичаше до безумие.
И така в този ден една леко подпийнала гъска на Зорка Колипаткова влязла в двора на Разцвет и опасала синята хризантема. Той толкова много тъжи, че накрая се поболя и взе, че почина.
Неговата смърт събуди заспалите духове на самозъзнание у жителите на селото. Започнаха да търсят причини за кончината му. Първо обвиниха гъската, принудиха милата Зорка Колипаткова да изколи и останалите й трийсетина гъски. После започнаха да търсят по-дълбоки прични. Намериха ги в ракията. Забраниха варенето на ракия и така доведоха до крах и на ръба на лудост горкия Захаринчо Шекеров. И накрая обвиниха себе си, че са проспали дните си в кръчмата. Създадоха много работа и грижи на попа, дядо Архангел Гавраилов Замфиров. Работа, защото имаше кого да опява и грижи, защото нямаше ракийка вече, та нямаше и страст в душата на дядо Архангел.
Единствен чист и неопетнен излезе Любен Патоков, защото неговите гъски бяха единствени в селото и защото той бе прекарал дните си в читалището и по-рядко в кръчмата. Той бе издигнат за първенец и народен будител на село Свежен.
Поука: Няма ненаказано добро, но има толкова незаслужено зло!
Всички имена, използвани в текста, са реални и запазени в оригиналния им вид
