От 09.05 до 14.05.2011 в София се провежда Седмица на испанското и ибероамериканско кино, която стартира вчера с испанския филм "Дори и дъжда"(También la lluvia). Режисьорката Исар Болейн е събрала в тази продукция имена като Гаел Гарсия Бернал и Луис Тосар- актьори, обичани от публиката. Изборът й се оказва печаливш, защото филмът е наистина едно вълнуващо и завладяващо изживяване.
Действието на филма се развива из екзотиката а боливийския град Кочабамаба. Там филмов екип снима предизвикателна продукция за Христофор Колумб, докато местното индианско население въстава срещу приватизирането на водното хранилище на града.
Сюжетът играе с вечните теми за приятелство, борба за оцеляване, амбиция, алчност..
В едно се преплитат минало и настояще, реалност и абсурд, трезвеност и амбиция. В първите десет минути от филма се чудех що за сюрреалистичен сюжет ще ни представи Исар Болейн, но в последствие изцяло се пренесох в екзотиката на боливийските неуредици.
Филмът започва със сблъсъкa на интереси между двама от главните герои, Коста (водеща фигура от снимачния екип на режисьора Себастиан) и Даниел (борбен индианец, готов на всичко, за да защити каузата, в която вярва).
Докато снимачният екип е погълнат от работа около историческия момент за пребиваването на Христофор Колумб в Боливия, в Кочабамаба местното население негодува от приватизирането от властите на питейната вода. Гледах сцените с размирици по улиците и военно насилие и си мислех, че това се случва в момента, в реалния ни свят, това е действителността ни. Мислех си за експлоатацията, за ниското заплащане на работната ръка, за подценяването на умения и знания...
Наблюдавах дълбоките очи на индианци, изучавах ги, търсех смисъла на живота им и го намирах в своя собствен-борба, усърдие и недооценяване.
Замислих се над думите на Даниел, индианеца от филма, "Водата е живот" и в този момент отново ме лъхна непоносимата миризма на урина, носеща се от седящия до мен клошар в киното. Определено той беше в положение на животосъхраняваща нужда от вода.
Замислих се и над противоречивата личност на герия Антон. Във филма той е известен актьор с избухлив характер и склонност към чаша, пълна с алкохол. Парадоксът в този персонаж е, че именно алкохолът го приземява, дава му хуманна трезвеност.
И ето, че пристъпваме към заключителните сцени. Оптимистичен финал, затоплен от приятелската прегръдка на двамата титани Коста и Даниел. В началото несъвместими характери и в края всеотдайни приятели.
Финалната сцена е поверена на малко шишенце с вода. Макар и малко, но толкова важно, съхраняващо живот! "Водата е живот" е посланието, а аз бих казала, малките неща са водещи в деня ни, невзрачни на пръв поглед, които по-скоро бихме пренебрегнали, отколкото загледали, но те заслужават вниманието ни. Отдайте им минута слава и може би ще се почувстваме малко по-значими!
