Преди няколко години столичният булевард Брюксел, който отвежда към аерогара София, беше не-пример за визия на централен булевард. Още повече, че той е първото нещо, което чужденците виждат от милата ни страна. Настъпи промяната...Булевардът е обновен с шумоизолиращи платформи встрани, украсени с чудни птички, макар че ако човек спре погледа си не върху птичките, а малко по-нагоре, ще види други птички, накацали по панелените ни гордости.
За част от сънародниците ни този булевард е бягство от българския стандарт, за някои чужденци- желание за бягство отново от българския стандарт. Тук е моментът да ви разкажа случка с герои, които дори не мислеха за бягство по булевард Брюксел, напротив...
Герои на тази история са родно семейство, но необикновено. Мама, тате и малкото конче. Да, точно така, семейство коне. Незнайно от къде, тези безстопанствени, диви коне се озоваха на пътя и спокойно, без да бързат, направиха лежерна разходка по булеварда. Първото ”кръгче” от разходката беше в посока центъра на столицата. Без признаци на смущение семейството коне вървяха, а след тях на около 200 метра притичваха репортери. Това очевидно трябваше да се превърне в нетрадиционната новина за деня. И така изведнъж това кротко семейство, което искаше може би да се засели някъде в полите на Витоша, се появи отново, но в посока аерогарата. Този път ескортирано от автомобил на родната полиция и колона от коли, на която краят не можеше да бъде видян с просто око. Всичките тези коли бързаха към летището, но уви, бяха попаднали в необратим застой. Конете и сега не искаха да нарушат разходката си. Може би не осъзнаваха, че някой иска да ги прогони, да им покаже вярната посока, която е извън града вероятно. Дали пък това семейство коне не се връща от гурбет в Индия и по пример на свои близки, приятелски семейства крави обаче, да е привикнало на нерушимо спкойствие на пътя.
Българските шофьори само могат да мечтаят за такава кулутра на пътя.
Някои в колоната зад конете сигурно са сметнали нетрадиционното семейство за клетници, други пък за про-клетници, но истината е, че пътят към Брюксел не може да бъде променен от един освежителен ремонт, истната е, че тези коне са повече хора от самите хора. Искат да влязат в стлицата, а ние искаме да ги върнем там, от където са дошли. Защо желаем да пропъдим и малкото ценители на родното? Има го и моментът с нетолерирането на пешеходците. Ако конете бяха с ”колата”, на никого това не би направило и най-малко впечатление, свикнали сме с гледки на конски каруци, но когато конете са най-обикновени пешеходци, това вече е чудо невиждано.
И така! Пътят към Брюксел е отдавна отъпкан от цървулите на Бай Ганьо и няма с какво да ни привлече вниманието.
И ако не можете да извлечете поука от разказаната исторя- накратко: пътят към Брюксел е пътят към самите нас, няма какво да намерим в Брюксел, ако не сме намерили себе си, но затова е нужо да знаем кои сме и от къде сме. Брюксел, за съжаление, остава далечна дестинация, докато хора и коне се борят за предмство на пътя.
