Разказвач: Като оная вечерница в небето, една бе в село Ралица девойка, и цяло село лудо бе по нея. (излиза Ралица на сцената). Сиротно чедо беше тя. Отколя замина нейний татко по гурбет, замина, и ни вест, ни кост от него... Ралица остана при леля си, и като свое чедо я тя отгледа. (излиза лелята; Ралица коленичи до нея и обляга глава на скута й. Лелята излиза, Ралица остава сама с менци в ръце).
„Блазе й с хубост” (излизат моми на сцената)
Първа мома: Блазе й с хубост!
Втора мома: Блазе комуто на честта се падне!
Третаа мома: Блазе й... Ех, кабил ни край не е на хубаво да води тая хубост!
(Излиза Стоичко Влаха; върви наперено, пъчи гърди напред, задява Ралица, пощипва я по дупето. Момите се смеят)
Първа мома: Виж го ти, Стоичко Влаха задява нашата Ралица плаха.
Втора мома: Плаха ли? Нее, ти грешиш, сестро. Тя силно люби Иво Бойкин.
Третаа мома: Сиромах, ала са си лика и прилика.
(Излиза Иво и дръпва силно Ралица, която се опитва да се отскубне от ръцете на Стоичко Влаха. Иво и Ралица се прегръщат)
Разказвач: Той беше строен явор столоват, тя тънка, вита, кършена лоза. Лоза се окол явора обви- окол Ива Ралица девойка.
(Излизат Иво, ллята и двама приятели)
Иво: Даваш ли, лельо, Ралица да взема , своя жена от нея да направя?
Лелята: Как да я не давам? До кога ще я храня? До кога ще стои ей тъй, без мъж?... няма значение (милва Ралица по главата и я гледа дяловито. Всички си отиват. Оства Ралица и идват момите)
Първа мома: Разкажи ни дружке, ще се задомяваш, значи тъй?
Ралица: Ооо, да, ще къкри гърнето на огъня, ще кърпя старите потури. Мечатаех си за таковий живот, живот като на кино! (казва сякаш на себе си: оххх, на туй не му е мястото тука)
Втора мома: Теб те Слънцето споходи.
Ралица: И като казахте ”ходи” не че да ви гоня, но за пресна водица леля ме проводи. (всички се скриват и влиза Стоичко)
Разказвач: Ала слънце що за едни...за други облак черен. Отиде ралица за водица студена на Баш- Бунар. (сменен декор)
(Влиза Ралица и се навежда да налее вода. Стоичко зад нея я хваща през кръста. Тя подскача и се дръпва с уплаха. Той бръква с пазвата си, в джоба, в другия, накрая в чорапа и вади огърлица)
Стоичко: Отколя диря случка да ти дам скъп армаган, огърлица рубена, а Ралице? Наречена е тя за теб!
Ралица: не всичко мен наречено, за мен е! (Излива стомната с вода в лицето му. Той я хваща за ръката)
Стоичко: За теб така...така ли е за мен? На мене е обречено сърцето ти, то ще е мое- или иначе (прокарва ръка през врата си)... Сакъс!!! Казва сякаш на себе си: Охх, сбърках ази (и се поправя) Сакън!
Ралица: Пусни мене, сърцето силом се не зема. Не е то пита, то се не ломи! (Изчезва. Стоичко стои и гледа след нея. Появява се дяволче и казва: )
Дявол: ти тая работа не ще оставиш тъй! (Излизат навън)
Разказвач: Много дни се изнизаха, живяха честито (появяват се иво и Ралица, хванати за ръка)
Иво: Мое пипе ненагледно, звезда в небето синьо, ти любиш и ме тъй силно, както аз тебе?
Ралица: Обичам те, но обичана съм от другиго, Стоичко Влаха задява ме от дълго време.
Иво: (приготвя се за юмручна схватка). Той само с пръст да те докосне. (замисля се)
Ралица: Защо ли се забаси майка тъй? Довчас ще втаса хлябът и зарана ще имаш топъл за в гората. Ранко нали ще излезеш?
Иво: Ранко, мое пиле. Не ще ли ти с ерано да изляза? У байови останала е майка, ще трябва да се иде, че навън я чуй каква е хала разбесняла. Пред вратнята завяло й до коляно.
Разказвач: Вратата той отвори да излезе... (Рализац излиза), той посви с глава.
Иво: Я гледай, чак вратнята разтворил! (Влиза зад него Стоичко Влаха)
Стоичко: Затрупай я с трупа си! (Забива нож в Иво. Той пада на земята охкайки). Мен-нейни думи, тебе- моя нож! Сърцето що не се ломи за мене, ще да е цяло. (Изчезва, Иво лежи на земята. В другия край на сцената влиза Ралица и сяда на трикрако столче. След известно време влиза Ивовата майка)
Майката: Добър вечер, невясто Ралко. Мала пък вихрушка! Ха, затвори, че фтичето ще фръкне!
Ралица: Иво не е ли отподире ти?
Майката: Иво? Къде се по таз вихрушка дянал?
Ралица: Излезе да те търси.
Майката: Ех, някъде по пътя ще бъдем се разминали. Отдавна ли излезе?
Ралица: Не, от скоро. (Мълчание, седят на столчетата)
Разказвач: Полека-лека вихърът утихна, но дойде мисъл неочаквана. (Двете жени се споглеждат, понечват да се разтичат, но се блъскат една в друга и отиват до Иво. Ралица изкряква и пада до него в несвяст. Майката коленичи)
Майката: Сине, синко (скубе косите си и казва на себе си) Оп, прическата! Боже, боже (изважда кърпичка и избърсва носа си).
(Влизат двамата приятели и вдигат Иво. Той отваря очи)
Иво: Леко, да не ме изпуснете! (Всички напускат сцената)
Разказвач: На сутринта отнесоха го свои на гробищата.
(Вкъщи. Излиза Ралица и сяда на столчето, до нея има точилка)
Ралица: Божичко, нима? Нима, Стоичко? (грабва точилката и сочи заплашително)- Мискинин, той забягна, само ако беше тук! Преди а бях Ивова кралица, сега съм черна, Ивова вдовица.
(Излиза малко момченце с пръст в уста и сяда в скута й).
Ралица: Милото ми дете! (прегръща го)
Разказвач: Във ваклите очи на свойта рожба с всеки ден преоткричаше живота и бореше се с него с несломено сърце
(Всички излизат на сцената).
....................................................................Край..........................................................................
