В разгара на лятото, когато във въздуха се носи мирзма на опушени шубраци и изгорели дънери, когато слънцето силно препича и изпича, аз искам с недоволство да спомена за още някои добре познати ни „аромати“. За тях навярно искаме по-скоро да забравим, но понякога това недоволство така упорито напира в мен, че само иска да излезе и да закрещи.
Това се случи един петъчен ден. По път за работа гледах изнервените столичани да припалват фасове с надеждата да дойде най-накрая автобусът, той идваше, а те безизтразно хвърляха догарящата цигара на тротоара като някои по-усърдни се изплюваха върху нея, за да я загасят. Други пък в желанието си да я довършат завинаги, за да не я използва повторно някой закъсал клошар, звучно се изхрачваха отгоре й.
До фаса куришка, до куришката плюнка. И така до безкрайност. Преглътнах с негодувание и се качих в автобуса. Колко несъществуващи залъци още щях да преглътна до края на деня... Седях си кротко и изведнъж, о, небеса! Мирише на крака!!! И не само!
Денят беше изпълнен с перипетии, но за тях тук няма да стане дума. Лирично ще се отклоня за момент, за да вметна кратко описание на съвремената жена. Тя е със самочувствие, видимо поддържана, благоуханна, но природно несъвършена. Защо го казвам ли? Надникнете в дамска тоалетна! Има една стара песен на Слим, малко вулгарна, но тук се вписва доста добре. Изяснява процеса на изхождане при мъжете и жените. Странно колко тоалетна хартия и вода се похабяват в дамските тоалетни, неудобно ще е да пояснявам и други детайлни „нужди“. А когато работиш с още 100 жени е наистина смущаващо да посетиш дамската тоалетна. Ще го кажа така: тя работи на принципа „след нас и потоп“.
До този момент на петъчния ден понасях с въздаржание уханията, носещи се навред. Дойде време да се кача на влака за родния град. Задух, пек и ве-це, очаквано недобра комбинация. Българските железници са отделна тема за разискване, каквото и да се каже, ще е недостатъчно. Седнах и зачаках часа на отпътуване. Влиза мъж на средна възраст, сандали с бели чорапи, казарменски колан, раирана риза и литър и половина Ариана за из път. Следващият- на средна възраст, прошарена коса, камизолка с джобче, от което старчи кутия Мурати и литър и половина Ариана за из път. Трети на средна възраст, мустаци, набола брада, потник и литър и половина Ариана за из път. Следавщият вече нямаше как да не остане незабелязан. Запалена цигара, жълта шапка с козирка и тесла под ръка. Видимо подпийнал, размахваше теслата и събираше по телефона дадените уж от него пари на заем на познати с цветущото обръщение „спермояд такъв”. Един въпрос се въртеше в съзнанието ми, какво ще се случи ако теслата се изплъзне от ръцето му. За щастие това се случи само веднъж и никой не пострада, а можеше. Както се изрази собственикът й, теслата е бръснач, оръжие, което реже и сече. Вероятно теслата беше главният събирач на раздадените заеми.
Влакът тръгна. На всяко трака трак, по един пътник на средна възраст притичваше до ве-цето да освободи напиращата Ариана.
Този петък се превърна в съзтезание по надпикване. Кой щеше да е победителят на финала на деня, дамите или господата? Тъжно е да се признае, но победителят и победеният се оказа самият българин. Българинът е тънкообиден, но и с гордост понася обидите. България беше изобразена като клозета на Европа, а българинът преглътна обидата с огорчение. Далеч по обиден е фактът, че България, определена като клоаката на Европа, има дълъг еволюционен път, докато се оформи като анус.
С облекчение си легнах в късния петък и заспах с надеждата, че съботата ще е по-ведра от изминалия ден, освободена от недъзите на незрялото ни общество и пречистена от изкривеното разбиране на българина за красива България.
