Какво по-добро начало за една Нова година от споделени, топли впечатления от една красива сватба? Малко са моментите в живота ни, които могат да внесат очарование в душата ни, малко са тези мигове на спонтанен възторг, който ни кара да се усмихваме, да се чувстваме щастливи. Сватбата, за която искам да ви разкажа е точно един такъв миг. Може би аз го възприех като миг, защото отлетя неусетно и остави след себе си спомен за изживяните, приятни моменти.
Градът на събитието е Кърджали и както традицията повелява, всичко в по-малките градове носи името на самия град затова и ресторантът е Кърджали. Обредният дом е една малка, мраморна зала в светли тонове с изящтни завеси и орнаменти. Церемонията протече бързо, без излишните словоизлияния, които сме свикнали до отегчение да слушаме по сватбите. Взаимните „Да” отекнаха в залата като се блъскаха в белия мрамор и иззвънтяха в ушите на гостите. Младоженикът с лекота показа, че е достоен съпруг като отнесе съпругата си на ръце извън залата, подкрепян от бурни ръкопляскания.
Ресторантът ни приветства с топлина и изрядна наредба в нежно лилави нюанси. Всеки гост беше посрещнат подобаващо, с персонално внимание и мило приветствие за добре дошъл на голямото събитие. Още ненастанили се по местата си гостите се поздрвяваха един друг с приятелска прегръдка, а след това бързо се отправяха към дансинга. Точно там настана истинско оживление с тълпа от танцуващи, с кръшни хора и енергични песни.
Разбира се, както подобава на един такъв празник, имаше гост певица от Турция в национални одежди, която неуморно пя почти до самия сватбен финал. Макар и да не разбирахме поздравленията на присъстващите и на водещия сватбата диджей, тъй като бяха на турски език, гости от съседни маси бяха така любезни да ни превеждат случващото се и то съвсем непринудено, което ме очарова, защото такава добронамереност в хората се среща все по-рядко. Както вече споменах, всеки беше посрещнат с персонално внимание, което също ми направи огромно впечатление, една добра усмивка, едно добро лице наистина предразполага всеки да се чувства комфортно дори и на чужда земя.
Ще кажете нищо толкова заслужаващо впечателение, но веднага бих се аргументирала. В динамичния ход на ежедневието ни сме забравили какво значи да уважаваш близки, събеседник, изобщо да уважаваме дори себе си. Почит и подаване на ръка са понятия, отдавна изхвърлени от речника ни, именно, защото модерното ни общество приема за привилегия пренебрежението и себелюбието. Да присъствам на тази сватба за мен значеше да се уверя, че все още ги има добрите обноски, милото отношение и задругата между хората, било то и непознати.
Толкова много енергия, веселие и една всеобща еуфория на едно място е истинско изживяване. Не може да се отмине и фактът, че без значение от възрастта, всички присъстващи отчетоха участие в танците, дори малчуганите се откроиха със завидни, танцови умения. И точно, както в песента на Филип Киркоров, на дансинга настана луда надпревара за най-изкусен танцьор, безброй диско партизани се вихриха на пригодената за тази цел сцена. Бях впечатлена от отношението между хората, непресторена почит и уважение можеше да се види във всеки гост, нещо, което на повечето от нас липсва- почит към по-възрастния, уважение към събеседника.
Тази сватба е една от малкото, на които съм присъствала, а мога да кажа, че съм била гост на доста сватбени събития, която се отличаваше със силно традиционен дух. Старите обичаи са останали почтни непроменени и почитането им е заложено като сватбен мотив. Отдавам това на неписания, морален кодекс сред българските турци, защото без зачитане на човека, стоящ срещу теб, не биха могли да се съхранят тези традиции.
Думите тук, за съжаление, са недостатъчни, за да се правят описания. Нужно е да се изживее подобна сватба, за да бъдат осъзнати и разбрани моите впечатления. За мен беше изключителна чест и удоволствие да бъда част от този празник.
Благодаря ти, Нели!
