Цяло лято чакаме слънцето,
а то упорито се криеше зад дъждовните облаци и най-накрая дойде август и
повлече след себе си летните и задушни жеги. Е, в една такава събота, в
началото на месец август, в плевенското село Асеново за четвърта поредна година
се проведе кулинарен фестивал на банатските българи.
Пристигнахме точно навреме, преди откриването
на събора и представянето на гостуващите села. Погледите ни веднага се устремиха
към отрупаните маси с традиционни гозби, козунаци, вити баници и бухнали пити,
някои от които бяха все още топли и ухаеха примамливо. Програмата започна с приветствие за добре
дошли на гостите от Румъния, почетния гост, Иван Звездев и всички останали
зрители и любители на добрата кухня. Кметът на селото, господин Бебенов изнесе
дълга реч за участието на с. Асеново в регионалните проекти и ползите от тях.
Последваха песни и танци, в изпълнение на банатски българи, облечени в
традиционни облекла, които бих определила като доста шарено везани.
Най-очакваният момент
настъпи. Петчленна комисия с председател кулинарния гуру Иван Звездев трябваше
да дегустира вкусотиите от региона и не само. Първи по реда си бяха румънските
представители и влашките села, последвани от Санадиново, Бацова махала, Дебово Никопол, Любеново, Муселиево, Евлогиево,
Жернов, Лозица, Драгаш Войвода, Въбел, Мечка, Чипровци и закъснелите
представители от Коиловци. Изброените села не са в последователен ред, нито пък
по ред на щандове, а по памет. От тук-от там се дочуваха забавни коментари, породени
от съчувствие към Иван Звездев. В края на редицата от маси, той вече тежко
преглъщаше и с последни сили поднасяше към устата си поредната порция ориз и
кравайче питка. Разбираемо журито се оттегли, за да отсъди на спокойствие кое
село ще грабне наградата на най-изкусен готвач. И тук дойде моментът, в който
тълпящите се хора се нахвърлиха да опитат от всяка една манджичка.
Ние също бяхме
предварително набелязали някои ястия, но за жалост не успяхме да опитаме от
всичко, не бяхме достатъчно бойно настроени. Порциите изчезваха със светкавична
скорост и докато се усетим, подносите, които до преди миг бяха богато заредени
с вкусотии, се оказваха опустошени от гладната тълпа. Е, уредихме се с някое
друго парченце печен качамак от Румъния, ромска баница и галушки от Ореш,
домашна торта с нишесте от Любеново, турска и постна баклава от Никопол, плодов
(и моят фаворит на празника) сладкиш и курабийки от Евлогиево, пита слънчоглед
от Жернов, пълнена пита с яйце и подправки, баница със сирене, сладко-солен
сладкиш с боровинки отгоре му и много други.
Докато всеки напираше да
достигне до парчето на прицел по щандовете, музиката и танците не спираха. Тук
там се заформяше и хорце, за да е истински празникът. Можеше и да се види някоя
изгубила се курабия по земята, което би могло да се тълкува като сит народ на
фестивала на вкусотиите в с. Асеново.
Единственото разочарование
бе, че някои от представителите по щандовете сръчно прибраха своите кулинарни
творения и гостите останаха само с желанието да опитат турската домашна нуга
или пък бухналия козунак на румънците. Вероятно погрешно тълкуване на идеята,
довела толкова хора на събора. Е, ако някой все пак не е успял да грабне свята
курабия, да не се навежда да я търси по земята, рецептите са споделени в две
малки книжки и винаги могат да бъдат разкрити от майсторите на вкусните ястия.
Догодина празникът се очаква да е по-мащабен, ако не, то поне площадът в селото
ще е напълно нов. Така обеща кметът. А ние чакаме с нетърпение да видим какво
ще ни сготвят участниците на следващия фестивал.
