Старите мъдрости гласят, че
щастието на човека минава през стомаха. Ако решим да се оповаваме на това
твърдение, то истинска наслада за човешките сетива ще се окаже новооткритият в
София ресторант „Щастливеца”. Позабравен уют, полъх на отминало време, пожълтели
страници на книги от нашето детство и ранна младост- накратко казано копнеж към
топлината на дома- всичко това ще откриете там.
Първият етаж ни приветства
с кръгли маси, старинни, бели мебели и цветни възглавнички по канапетата, но
истинската еуфория настъпва, когато насочите погледи към тавана. От там се
показва огромен полилей от бяла дантела във формата на гигантска медуза (или
поне в мен изниква такава асоциация), а над него дневната светлина се прокрадва
през красив, стъклен покрив. По витите стълби нагоре се отправяме към втория
етаж, също толкова бял и същевременно шарен. Кресла и дивани с мека дамаска, отрупани с
възглавнички с блестящи копчета и златисти пискюлчета, маси, завити с бели
покривки, които напомнят на селските покривки, излязли изпод сръчните ръце на
баба, с бродираната дантела, с малките, шарени кръпчици- всичко това е
Щастливеца. Докато седите на диванчето, зад вас задължително ще има шкаф,
нареден с бутилки и книжки. Докато разлиствате овехтялата хартия, не е
невъзможно да се върнете назад в годините, когато тази книга е била вашата
настолна. Поне това се случи с мен, прехвърляйки „Стопанинът от Чербин”.
За млаките гости на ресторанта е предвиден детски кът в същия домашен стил. На входа на малката вратичка ни посреща порцеланова кукла, толкова нежна, почти да проговори. Както подобава на едно добро заведение, обслужването е от сервитьори със сини престилки, на които тук-там се вижда малка кръпка в цвета на каретата по масите на посетителите. Менюто е повече от богато. Майсторски ястия от цял свят по тайна рецепта. За мен изключителен интерес представляваше домашна пита по испански, както и десертите. И все още съм разколебана кой точно ще избера при следващото си посещение, дали морковената торта, или пък турския сладолед Дурдурма, дали домашната бисквитена или френската торта...
Ако заинтригувах вашите сетива, то побързайте, докато покривките са все още снежно-бели и докато възглавничките на са изгубили блестящите си копчета. Почувствайте се Алиса в страната на чудесата, която фино отпива топъл чай, бъдете Томи и Аника, хапвайки сладкиш на верандата на Пипи, разберете какво е да си Емил от Льонеберя, заключил се в килера с домашната кървавица. Ето, това е моето усещане за Щастливеца.
За млаките гости на ресторанта е предвиден детски кът в същия домашен стил. На входа на малката вратичка ни посреща порцеланова кукла, толкова нежна, почти да проговори. Както подобава на едно добро заведение, обслужването е от сервитьори със сини престилки, на които тук-там се вижда малка кръпка в цвета на каретата по масите на посетителите. Менюто е повече от богато. Майсторски ястия от цял свят по тайна рецепта. За мен изключителен интерес представляваше домашна пита по испански, както и десертите. И все още съм разколебана кой точно ще избера при следващото си посещение, дали морковената торта, или пък турския сладолед Дурдурма, дали домашната бисквитена или френската торта...
Ако заинтригувах вашите сетива, то побързайте, докато покривките са все още снежно-бели и докато възглавничките на са изгубили блестящите си копчета. Почувствайте се Алиса в страната на чудесата, която фино отпива топъл чай, бъдете Томи и Аника, хапвайки сладкиш на верандата на Пипи, разберете какво е да си Емил от Льонеберя, заключил се в килера с домашната кървавица. Ето, това е моето усещане за Щастливеца.
