Подобно на познатата ни песен, която започва: ”на двайсет километра от Бургас...”, на двадесетина километра от София, над Бистрица се намира китно селце, с разговорливи жители и невероятна природа. В полите на планината, сред горичка и рекичка се намират изворни гейзерчета, които са придобили очертанията на кръгли басейнчета, в които можеш приятно да се топнеш и да се наслаждаваш на чуруликането на птичките.
Селцето е Житница и с питане и
желание за разходка сред природата, се стига до спонематите басейни. Пътят е
изпълнен с пръст, вода и камъни. Две рекички пресичат маршрута и се налага да
нагазим във водата, която се оказва ледена и съвсем естествено, защото
дълбоката сянка на дърветата не допуска и лъч светлина до пътеката. За щастие
рекичките не са дълбоки и се преминават безпроблемно.
Скоро стигаме до първата
изворна вана, закътана надолу в урва. За да стигнем до нея, се налага отново да
прескочим хлъзгавите камъни по реката и хоп, озоваваме се пред басейна с
кристално чиста, минерална вода. На допир е приятна, топла и не крие опасности.
От едната страна се шири гората, а от другата шумоли реката. Попаднали сме в
Рая. За кратко...
Решаваме да продължим и да
стигнем до следвашия извор, където вече е намесена и човешка ръка. Някой си
Дани за четири години с голям хъс е изградил от камък джакузи, което се пълни с
минерална вода. Подходящо е и за пикник с печени на огън картофи и пържолки, но
мястото се оказва доста оживено, макар и трудно достъпно. Пътят до този извор е
стръмно надолнище, тясна пътека, по която трябва много да се внимава, защото
погледнеш ли надолу, се вижда пропаст, под която лежи реката. Представих си как
този Дани е мъкнал цимент по тази пътечка и колко услилие му е коствало, но пък
си е струвало. Хората го благославят за направеното.
До тук добре, това е Раят на
земята, гора, навякъде зеленина, мека трева на широка поляна, река и каменна
вана с изворна вода. Какво обаче не е наред? Не бяхме подготвени да се
сблъскаме с голата действителност и като казвам голата, разбирайте го буквално.
Голи, мъжки тела, лежащи по тревата, голи мъжки тела, отдъхващи във водата,
навсякъде Адамовци без свян, без капка притеснение. Лично за мен това беше
студен контраст с обаятелността на кътчето. Стори ми се някак неадекватно
поведение с оглед на това, че има деца и точно мъжката голота, пък било то и
излъскани тела, защото бяха предимно такива, не е съобразено с присъствието на
деца, не е възпотателна и не надгражда ценности. По-скоро си мисля, че тези
мъже (не съм сигурна, че са и такива) търсят развлечения, отегчени от
безскрупулния си живот.
Оказа се, че това място било
известно с нудистките пристрастия на ”уж” силнияТ пол. По изключение тук мога
да ”членувам” мъжкияТ род, мога определено да заявя, че беше пълно с членове. И
за да не звучи толкова драматично, за финал казала, че това райско кътче си
заслужава, а всеки преценява коя картина да оцени и на кое да се наслади.
