петък, 7 април 2017 г.

Не ме е еня






Двадесет и първи век, години на технологичен прогрес,  на дайвърсити, криворазбрана демокрация, на бунтове и терор, а хората... хората не ги е еня. Европа монотонно мрънка за интеграция на нации, които не оправдават очакванията за такава, Доналд блуждае из Белия дом и все още не може да намери себе си, а България си избира за пореден, трети път да живее в цирк под зорката дрисура на властолюбив нарцис. Може да се получи неочаквано добра комбинация-манеж, пълен с дилетанти, пощурели патриоти и бензинджии на силни хапчета. В тази 3 в 1 комбинация се разпознава основно палячовщина. Все пак на цирк се ходи, за да се посмеем. Тъжната истина е, че България стана за смях. Кинг Конг се бие в гърдите и гръмко реве: Ще съм премиер, победих ПЕС. А нас? Нас не ни е еня.
И си казваме, кучетата си лаят, керванът си върви, не ни е грижа.
Това ще се търпи, да, ама не, защото инжинери решат в цирка мечките.
Отиваш на работа, вържиш си я съвестно и си мислиш „имам добри колеги, трудолюбиви, готови да помогнат”, докато не ти се наложи наистина да ти помогнат. Тогава идва моментът на огорчение, защото отсреща се чува единствено „Това не е моя работа, това не е моя отговорност”. Чудя се какво ли пък е тяхна отговорност на хората, които по личностни качества надминават Тартюф в старанието си да демонстрират колко са Гоуеми, колко са неповторими. Жалко, много жалко, защото такива натегачи са всъщност доста бедни душици.
Какво значи „Това не е моя работа, това не е моя отговорност”? Чия отговорност е да си помагаме, да разрешим проблем, да бъдем хора? Монетата има две страни. Веднъж ти помагаш, следващия път на теб ще ти се окаже помощ. Това е морален кодекс. За съжаление истината е, че сред нас е пълно с готованци, които искат да получават, но не е и да дават или даряват. Ние сме тези, които можем да застанем срещу това нежелание, ние сме тези, които можем да променим това.
Аз лично за себе си избирам да изхвърля такива хора от обкръжението си или най-малкото да игнорирам пристъствието им като ясно им се даде да разберат, че такъв паразитизъм не се посреща с добро.
Еня ли ви е за случващото се около нас, ена ли ви е за хората около вас? Покажете им, какво значи Човек, защото Човек за Човека е бог, но и Човек за човека е вълк!