В България се
строи като за олимпийски маратон. Никнат сгради като гъби след дъжд. Резултатът
е съседът от съседната постройка е на една ръка разстояние от балкона ни. Без
ни най-малко да искаме знаем кой как спи, кой какви долни гащи е обул или кой
как си простира чорапите. Изобщо живеем си задружно в квартал Дружба и си
другаруваме по съседски през балкона. До тук ни отведе задругата в блок Олимп.
Дом Менделееви
Менделеев живее
на третия етаж. Менделеев има развълнувани коси. Менделеев носи черни тениски с
разни мрачни символи. Менделеев прекарва всяка свободна минута на своя балкон,
а той има мнооого свободно време ако се вземе в предвид престоят му на балкона.
Менделеев обича да пуши и да пие всякакви цветове напитки, от бяло, през зелено
като се стигне до червено. Призматично пречупване на светлината... вероятно.
Менделеев не обича да държи врата на балкона отворена затова изобретателно е
предвидил канапена връзчица, която регулира отвора на балконската врата. Седи
си Менделеев на дървеното столче, отпива от цветната напитка и дръпва дълбоко
от тютюна. Преглежда дневния печат в телефона си, а след това с наслада се
отдава на съзерцание в нищото. И така всеки ден по десет пъти на ден.
Дом Мосадови
Мосад живее на
третия етаж, отляво на Менделеев. Мосад е космат. Мосад е малък, с игриви
очички и черна муцунка. Мосад е йорки.
По престоя си на балкона Мосад не се отличава значително от Менделеев.
Разликата е в целите. Мосад със силното си обоняние и способността да вижда на
далеко, благодарение на фризираната си главичка, той следи за всяко движение, случващо
се в околоблоковото пространство. Нищо не убягва от зоркия му поглед. Ако
можеше да говори какво ли би могъл да изнесе като секретна информация?... Понякога
добрата стопанка го извиква ласкаво да влезе вътре за вечеря, но Мосад е приел длъжността
си на таен агент присърце. С риск за живота си той провесва малкото си телце
през решетката на балкона и отмята в главата си какво точно пие Менделеев.
Вероятно по другарски би се включил в наздравицата, но съседът му е в димна
завеса и е неспособен да различи себе си, камо ли малкия космат Мосад.
Дом Даутфайърови
Мисис Даутфайър
живее на втория етаж, точно под Менделеев. Мисис Даутфайър е той. Господин Даутфайър
всеки ден прилежно простира поне по две перални. Вечер готви, а след вечеря
прибира изсъхналото пране. Госпожа Даутфайър е руса. Тя не похабява гладко
изправените си с преса коси на влажния въздух навън. Затова господин Даутфайър
отменя своята лейди във всички домакински задължения. Госпожата не понася
миризмата на готвено върху прелестната си коса. Затова господинът не протестира
и роболепно приготвя вечерята всеки ден. Какво би станало ако по случайност
Менделеев изтръска угарката си върху русите коси на Даутфайърова? Бедствие. Това
би се случило. Господин Даутфайър ще трябва да иска обезщетение за нанесени
телесни повреди върху нежната му съпруга. За щастие госпожата не излиза на
балкона и е напълно застрахована от бедствия.
Дом Бохемски
Госпожица
Бохемска живее на последния етаж. Госпожица Бохемска има огромен балкон, чиято
квадратура е двойно по-голяма от спалнята й. Затова госпожица Бохемска не
похабява квадратурата безцелно. Госпожица Бохемска има график. Всеки вторник
кани гости. Госпожица Бохемска има много приятели. Всеки вторник на балкона й
се пиршестува с печени на скара мръвки и хладни бири. Горкият Мосад, във
вторник е нещастен. Уханието на печено месо се носи из въздуха и противно на
физичните закони димът от печеното се стели по вертикала надолу. Спира до
третия етаж от ляво и там остава. Мосад поглъща с малкия си нос целия дим и
отбелязва с тъга, че пореден вторник не е поканен на сибитието на последния
етаж. Пореден вторник ще вечера филия с пастет. Мосад е толкова нещастен, че
даже не намира утеха в длъжността си на таен агент.
С такива страсти
се живее в блок Олимп с нищо неотличаващ се от всеки друг блок в квартал
Друбжа, с нищо отличаващ се от всеки друг блок, където и да било.
