90-тото раздаване
на статуетките Оскар е вече в миналото. Оправда очакванията за кухня, пищност и
красота. Очакваше се по червения килим да минат значителен брой черни рокли ако
се следваше последнователността на Златните глобуси и наградите БАФТА. Е, това
не се случи. Траурът трае 40 дни и точно толкова им трябваше на солидарните
актриси за спазване на ритуала. На церемонията по раздаването на Оскарите
изобилстваше от цветове и дълбоки деколтета и нелепи панделки. Суета!
И за да не
издостават от тенденциите, самата амфибия от „Формата на водата” се радваше на
вниманието на знойната Салма Хайек. Хуманоидна амфибия в смокинг. Отново суета!
Е, някакво
загатване на неотминал холивудски скандал все още имаше- подмятания, закачки,
но черното определено не беше тенденция. Черното не е цветът на Валентино, на
Версаче...
Преди няколко
години Уил Смит се засегна от липсата на чернокожи номинирани. Е, академията
изглежда си е взела поука. Освен, че това не се повтори, задължителен елемент при
номинациите е гей история. Тази година номинираха феминистка. Тя обаче
заслужено отнесе статуетка и с речта си изуми всички. Отдаде почетно внимание
на Мерил Стрийп, която е моралната победителка. Умение е да се играят силни
персонажи, но завиден и изключителен талант е да се изиграят слабохарактерни
персонажи, които израстват пред очите ти. Мерил го направи.
Цяла година
ожесточено се говореше за звяра, който похотливо заставял актриси да споделят
леглото му. В замяна ги възнаграждавал с важна роля, подходяща за Оскар. Не бил
чак такъв звяр. Като във всяка приказка звярът бива линчуван от човешкото недоволство
и отпращан в изгнание. Толкова много им харесал приказният мотив, че гилдията и
академията му отредили няколко номинации. И на накрая приказният мотив отнесе
най-важната статуетка. Гилдията си хареса историята за морското чудовище. Тук
обаче краят не е като в приказките. Чудовището не се превръща в принц,
напротив- красавицата се превръща в морско същество. Скандалът се превръща в
тържество.
Копнежът по
приказното е явно толкова голям, че фокусът се измества от важни теми като
свобода на словото, например. Филмът „Вестник на властта” излиза точно в
подходящото време, когато Тръмп гласно изказва неприрязанта си към медиите и
тяхната сила. Това обаче не толкова важно, докато има приказки.
И все пак, от
една година със слаби филмови резултати излязоха доста интересни заглавия с
доста силно присъствие на талантливи артисти. Наградите го доказват. Отново са
засегнати важни теми, които може да имат продължения, може и да си останат в
историята. Светлина в тунела има, може би филмовата индустрия ще излезе от
кризата, засегнала стойностните сценарии. Хубавото е, че 2018 започва с ударна
доза българско кино, засега изглежда по-надеждно от повечето американски
продукции с предсказуем финал.
