Секретарският дневник на друга кифла

9.00 ч. на работното място

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, пиша ти от работа. Днес е вторият ми ден като секретарка и да ти призная, мило дневниче, не е толкова лесно, колкото ми го представи Тошенцето. Той ми каза: ”Само ще се усмихваш и ще правиш кафенце”. Е, да, ма се оказа, че и кафенцето е трудоемка работа. То не било от джезвето, правело се на машина. Ма там има толкова копчета...Бе оправих се някак на първия ден. Но сега ми е трудно с копчетата на телефона. Уча се да прехвърлям разговор, да извеждам разговор, има и набиране с няккави звезди. Като ми каза шефът: ”Набери звездата” и аз започнах да търся номера на тази звезда, викам си, певица ще да е тая звезда, не може да е друго. Или певица, или футболист. Ма в бележника няма нито певици, нито футболисти. Добре, че беше колежката. Оххх, тя е такова слънчице, веднага ми обясни, че това било начин за бързо избиране на мобилен номер. Хайде, мило дневниче, оставям те, че ще се уча на телефонните копчета.

14.32 ч. все още на работното място

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, уморих се, този телефон е цяла система. Сложна работа е. А утре колежката ще ме учи на Word. Охх, ще трябва да се наспя, защото ще е тежък ден. Оставям те за малко, мило дневниче. Шефът ме вика.

14.50 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, шефът ме попита дали съм се научила вече да правя кафе. Аз казах с усмивка (както ме научи Тошенцето), че мога и го попитах дали иска да му врътна едно.

19.43 ч. вкъщи

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, изгризах си ноктите от притеснение за утре. Как ли ще се справя с това нещо? Лягам си, че много усилия вложих днес на работа. Утре ми е третият ден като секретарка. Така се вълнуваааам!

9.20 ч. на следващия ден

Павлинка (ПепитУ): Гледам колежката, мило дневниче, идва, отваря прозореца, оправя датите на календарите, пуска климатика. Следя я внимателно и запомням, попивам всичко на един дъх. Утре аз ще й покажа как се правят тия неща. Започваме обучението ми на Word, оставям те, мило дневниче.

15.16 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, така съм разстроена! Не стига, че е толкова труден този Word, ами и шефът ме нагруби. Искаше да му намеря IT-то и аз търся в шкафа, ма няма там такова нещо, само папки. И той като ми се навика, мило дневниче: "Каква секретарка си ти като не можеш да ми намериш IT-то?" Добре, че колежката ми каза, че това бил коппютърният специалист. Направо се разплаках, как така ще ме нагрубява, та аз съм още нова, още се уча. Това да не е лесна професия, я? Помолих колежката да ми обясни за Outlook-а. Искам и аз да оправям мейлите по пощата, искам и аз да си имам поща и да си пиша с колегите. Ще накарам тоя IT да ми направи и на мен поща.

9.10 ч. на четвъртия работен ден

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, преди малко казах на колежката с твърдост в гласа си: ”Спри, не пипай нищо днес, аз ще направя всичко!”. Отворих прозореца, смених датите на календарите, но забравих какво следваше и я питах:” Охх, забравих какво още трябваше да направя” и тя включи климатика. Бе ще свикна с работата, усещам го! Помолих я да ме научи и на Excel и на английски език, искам и аз като нея да мога всичко, да съм перфектната руса секретарка. Ще докажа, че не всички руси секретарки са глупави. Ама тя ми каза, че не ставало от днес за утре и да започна днес с поливането на цветята в офиса, а утре можела да ми покаже някоя формула.

16.10 ч. все още на работното място

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, направиха ми поща, ма никой не ми пише. Искам да ми пратят нещо, но никой ни вест ни кост. Един колега ми каза, че никой не знаел, че имам поща. Ми казах му. Ма пак никой не пише. Натъжавам се!

10.34 ч. пети ден на работното място

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, колега ми даде едни документи да ги пратя по куриер. Обаче не написал град, само улица в адреса. И аз ги пратих. Ма как да знам, че не трябвало в София, аз си мислех, че тази улица с това им има само в София. Как да знам, че и в другите градове така се казват улиците. Ми той е виновен, не аз, нали, мило дневниче?

14.20 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, вече си споделяме с колежката. Тя ми каза, че е на 26 години и още учи. И аз й споделих, че исках да запиша колеж, ма като бях толкова ангажирана, не остана време. Тя ми каза, че наистина ме разбирала какво значело анагжираност, че и на нея й е трудно, с много неща се е захванала, учи, работи, курсове, домакинство...Ма тя не ме разбра. Аз бях ангажирана по друг начин, седях си вкъщи и си мислех, нали разбираш, мило дневниче, отговорности...

Охх, мило дневниче едно време колко добре си живеех, имах богат приятел, искаше да ми купи кола, ма аз от гордост, като се запънах -не та не и сега нямам кола. Как добре си живеех, а видиш ли-с тази секретарска заплата до къде ще я докарам? 6 месеца нямам пари за едно боядисване при фризьорката дори. Добре, че дойде снощи една приятелка и ме боядиса, че ми се изгуби естественото русо вече.