21.30ч вкъщи върху леглото
Павлинка (ПепитУ):
Мило дневниче, позабравих те! Извинявай, но напоследък съм толкова заета, имам нужда от презареждане, както казват по филмите. Охх, скъпо дневниче, имам толкова неща да ти споделя, ама е толкова късно вече, само ще нахвърлям някои щрихи от изминалата седмица. Мило дневниче, виж какви думи ползвам вече, тази я научих вчера, изразявала високо ниво на общуване. Пък нали вече работя в такава среда, трябва да показвам класа.
Оооо, да ти се похваля, скъпо, мое дневниче, вече се научих да болдвам текст, поизпоти ме тази функция, но я преборих. Обаче с факса още не се разбираме. Вчера като взе да пищи, чудя се аз ли пращам факс, на мен ли ми пращат, ма никой не се е обаждал да каже, че ще пусне факс. Минава една колежка и ме пита защо се пуля на машината, аз и споделих, че не знам какво става, тя ми каза да хвърля един боб. Представяш ли си, дневниче, такова отношение към мен??? И накрая факсът спря да пищи, не знам какво му беше станало. Чакай, скъпо дневниче, звъни се на вратата, сигурно е Тошето, ще пиша по-късно.23.16 ч. вкъщи, в тоалетната, върху тоалетната чиния
Павлинка (ПепитУ):
Мило дневниче, пак съм тук! Тошето така заспа от раз, още докато ми беше гот и сега хърка като банциг, та се наложи да се заключа на спокойствие с теб в банята. Четох днес, че интелектуалците не правят нищо в тоалетната, освен да я използват и аз като истинска интелектулака я ползвам...по нужда, споделям с теб!
Звъни онзи ден телефонът и аз вдигам, представям фирмата, отсреща ми казват, че звънят от Виваком-а и ми казват нещо си за записване ”С цел осигуряване на Вашата сигурност нашият разговор се записва”. Ми аз като не знаех какво да направя, това е опасно, може да се ползва срещу мен, казах им, че ще питам шефа. Отсреща ми казват:
”За какво ще го питате?”
”Ами дали да ме записвате”- отговарям
Те ми обясняват нещо си фалшиво, че са оператор и това е по закон, ма как да съм сигурна, такива шарлатани има в днешно време...Отсреща се чува:
”С кого разговаряме, със секретарката ли?”
”Да аз съм секретарката и не само де”- отговорих гордо аз. А те ме питат дали може да разговарят с управителя. Казах им, че го няма и да се обадят следобяд.
”Кого да търсим като име следобяд? Как се казва управителят?”
”Васко”- казвам аз.
”Кой Васко да търсим?- питат от другата страна на телефона.
Е кой Васко? Виж, мило дневниче какви глупави въпроси само! Ми Васко си е Васко, да няма няколко Васковци, от де да знам кой Васко търсят те, при нас във фирмата само шефът е Васко.
Ооо, мило дневниче, Тошето май се събужда, ръмжи нещо, ще ходя да си го гушна, че може да има продължение, поне той да ме презареди малко.
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар