Вземи ме вкъщи- дом за едни и неразбиране за други

София е погълната от една хуманна идея, която умело се лансира чрез билбордове. И погледнем ли тези билбордове, изпадаме в умиление пред вида на милите беззащитни животинки. Кампанията ”Вземи ме вкъщи” е нещо наистина мило и всеки с голямо сърце би отворил широко обятия, за да гушне тези малки, бездомни и рошави кученца, котенца...Да и спираме до тук, защото под надслова ”Вземи ме вкъщи” се има в предвид само това- бездомни кученца и котенца, за другите бездомни животинки- катерички с половин опашчица, куци гълъбчета, врабченца с оредяло оперение, не се споменава нищо.

Още първия път, когато се загледах в един такъв билборд, на който едно рошаво и видимо улично куче те гледа с широките си очи и ти казва: ”Казвам се Беатрис и съм на 4 месеца. Обожавам да ме решат”. Що за име- Беатрис?!? И все пак това е бездомно куче, кому е нужна такава помпозност с това име? Така или иначе на кратко ще е все Бети. Или пък трябваше да се породи у нас силно благородство, внушено от името БЕАТРИС? Изгубих се още на първата сричка от него- БЕ, с продължително Е. Но явно този подход е озарил някого с хуманно чувство и този някой е приел в дома си гальовната Беатрис, защото тя вече си има дом.

                                                                                                    

Или пък малкият Ричко, който като порасне ще се казва Рич и ще спи в собствено легло. Е, дали пък някой, който като малък се е казвал Пичко, когато пораснъл му казвали Голям Пич и вече спи по чуждите легла, няма да осинови от милосърдие Ричко?

А какво да кажем за черната перла на улицата Седефчо, който обича да си играе с дечицата? Дали е ваксиниран вече за бяс?

В момента в някои региони на  страната колят домашните животни, защото имало вероятност от заразяване с шарп и никой не го е грижа, че една крава или една биволица, че триста кокошки ще пролеят кръвта си, за да е здрав българският народ. И за да се изчисти съвестта на същия този народ, ще си осиновим по едно бездомно кученце или котенце, грижливо ще му почистим бълхичките, ще дадем едни сто лева за ваксини и ще заличим спомена за добрата крава, за добрата биволица и за добрите кокошчици.

Истината е, че има много хуманност в това начинание, но животинският вид не се изчерпва с Беатрис или Ричко. Много по-хуманно би било ако се постараем да опазим всички представители на животинското царство, защото да приемеш в дома си бездомно куче, не е достатъчно, за да си добър човек.

Секретарският дневник на другата кифла: Завръщането на Сандокан

Началото на декември 10.20 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, позабравих да ти пиша напоследък, ама като съм толкова натоварена, шефът така ме юрка и всичко пада на моите плещи. То не са кафета, то не са телефони, то не е внимание към шефа, бе напрежение си е, няма да ти казвам под какъв стрес, под какво напрежение работя.

Ще имаме Коледен банкет и шефът ме пита кой да поканим да ни пее. Аз му предложих Илиян- ми кефи ме, нали съм си тупалка, излишно беше да ме пита. Той ми каза, че обмисля да покани Лолуги. Аз му викам: ”Шефе, лалугер ли ще каниш, какво е това нещо?”. Бе, шефчето е Ентелегент, веднага ме светна, че това са изпълнителите на култовата песен ”Сандокан с двата ножа”, била му любима, та за това, пък и били позабравени в последно време, едва ли имали много участия, а в кризата по-евтиничко щело да ни излезе с тях. Нямали много песни, та щели да пеят само тази, можело и за 400 лв да се съгласят. Е, не е ли хитър шефът Васко, мило дневниче? Ма каза аз да уредя участието им, по интернет да се свържа с тях. Обаче ни бил бавен интернетът и трябвало да се уговоря с доставчика за промяна на скоростта, че да има банкет и участие на тия Лалугери ли бяха Лолуги ли. Оставям те сега, мило дневниче, че ме чака тежка работа.

13.47 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, това със скоростта на интернета се оказа по-сложно, отколкото си мислех. Аз едвам се научих на клавишите, сега с по-бързия интернет ще трябва и по-бързо да работя, и да пиша...Обадих се на доставчика и му викам, че трябва да го правим по-бързо, но се усетих и поясних, че става дума за интернета. Той взе да ми обяснява някакви въздушни новости. Казах на Васко за новия въздушен интернет и той нали е умничък, веднага ме поправи, че бил мобилен, не въздушен. Сега като сменят скоростта, ще се обадя на Лолугитата.

След три дни 11.12 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, вече всичко е уговорено, ще ни пеят Лолуги на банкета, шефът сега ще прави списък с присъстващите. А, ето в момента ме пита: "Петър с А ли се пише ". Уффф, че е, ми ако беше гледал рекламата, щеше да знае, че се пише с А.

12.01 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Мило дневниче, пак имам малко време да ти споделя: Васко отиде в обедна почивка и ми каза, че трябва да тръгна на фитнес, че да съм във форма за партито. Още довечера ще си взема карта за фитнес. Каза, че ако изглеждам добре за банкета, ще ме вози в неговата кола с варненската регистрация. Бе, чудя се защо Бентлито му е с варненска регистрация като си е от София, никога не е ходил във Варна, ще го питам най-накрая, че ме изяжда това любопитство.

На следващия ден 10.10 ч. в офиса

Павлинка (ПепитУ): Охх, мило дневниче, Васко ми се скара. Дадох му фактура на името на фирмата за фитнеса. Нали ми каза да се запиша и аз го направих. Защо обаче било за сметка на фирмата. Еми той ми нарежда, аз изпълнявам, това са си задължения, значи са и служебни разходи. Питах го и за Бентлито. Каза ми, че това било берлинка регистрация, ма нали е все В, от кде да знам, че било Берлин това. Но като стана една спорти-мацка ще ме вози насам- натам с немската кола. Хайде чао, мило дневниче, че трябва да работя.