София е погълната от една хуманна идея, която умело се лансира чрез билбордове. И погледнем ли тези билбордове, изпадаме в умиление пред вида на милите беззащитни животинки. Кампанията ”Вземи ме вкъщи” е нещо наистина мило и всеки с голямо сърце би отворил широко обятия, за да гушне тези малки, бездомни и рошави кученца, котенца...Да и спираме до тук, защото под надслова ”Вземи ме вкъщи” се има в предвид само това- бездомни кученца и котенца, за другите бездомни животинки- катерички с половин опашчица, куци гълъбчета, врабченца с оредяло оперение, не се споменава нищо.
Още първия път, когато се загледах в един такъв билборд, на който едно рошаво и видимо улично куче те гледа с широките си очи и ти казва: ”Казвам се Беатрис и съм на 4 месеца. Обожавам да ме решат”. Що за име- Беатрис?!? И все пак това е бездомно куче, кому е нужна такава помпозност с това име? Така или иначе на кратко ще е все Бети. Или пък трябваше да се породи у нас силно благородство, внушено от името БЕАТРИС? Изгубих се още на първата сричка от него- БЕ, с продължително Е. Но явно този подход е озарил някого с хуманно чувство и този някой е приел в дома си гальовната Беатрис, защото тя вече си има дом.
Или пък малкият Ричко, който като порасне ще се казва Рич и ще спи в собствено легло. Е, дали пък някой, който като малък се е казвал Пичко, когато пораснъл му казвали Голям Пич и вече спи по чуждите легла, няма да осинови от милосърдие Ричко?
А какво да кажем за черната перла на улицата Седефчо, който обича да си играе с дечицата? Дали е ваксиниран вече за бяс?

Истината е, че има много хуманност в това начинание, но животинският вид не се изчерпва с Беатрис или Ричко. Много по-хуманно би било ако се постараем да опазим всички представители на животинското царство, защото да приемеш в дома си бездомно куче, не е достатъчно, за да си добър човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар