Мечки ръка за ръка

От 3-ти до 9-ти април на площад "Св.Неделя" можем да се полюбуваме на 120 разноцветни мечки от всички страни, признати от ООН, които са се хванали "ръка за ръка". Всяка мечка е индивидуално оформена от художник от съответната държава. Мечките призовават към толерантност и разбирателство между народи, култури и религии.

Посланието би следвало да е околосветско пътешествие из всичките страни, представени от мечоците. Тук искам да ви запозная с някои от тези мечки и посланието, което трябва да носят.

Защо точно мечки? За първи път изложбата е представена в Берлин през 2002 и 2003 година и символът на града е мечката. За да разгледате изложбата, ще отнеме около 40 минути, в които ще имате възможност да отделите заслужено внимание на всяка една страна- и предна и задна, защото мечките са изрисувани и върху гърба.

Прави впечатление, че всяка страна има различна представа за ценности и приоритети, както и изразяване на патриотична гордост.

В началото на експозицията от "отличващите" се мечки е тази на Япония- бяла с червена точка на ръката. Бих я асоциирала с бяло мече играчка, което на ръката си има означение "Push here". Натискаш и мечето раздвижва тромаво дупе.

Малко по-надолу е мечката на Франция. Тя е в цветовете на френския трикольор-бяло (цветът на краля), синьо и червено (цветовете на Париж) и е окичена със златен медальон като някой новоиздигнал се кавалерист и  вероятно символизиращ величието на Франция от времето на абсолютизма.

Мечката на САЩ трудно би могла да се нарече мечка. Все пак е Статуя на Свободата, в същите цветови тонове- гордостта на американците.

Истинска почуда е канадската мечка. По-скоро бих я оприличила на рекламен макет от магазин за теракот. Плочки в опушени нюанси на зеленото, налепени върху закръгленото телосложение на мечока. Нито помен от кленов лист, нито следа  от лос...

Наслада за очите обаче бяха мечките от островните и африкански държави. С богатство на тамошната флора и фауна. Сини лагуни, бели, пухкави облаци, рифове, рибки, цветя- мечтан сън! Африканските държави са наблегнали на култура и традиции, както и на дивото по тези земи- антилопи, големи котки, жени с кошници на глава, пълни с плодове...Цветовата гама тук няма пропуснат нюанс, основно горещо червено- жълт.

Русия също е запазила традиции и колорит в облика на мечката си. Представена е като матрьошка със силно начервени устни, раздаващи целувки на минувачите.

Но мечката, която приковава всички погледи, е българската. Недоумеие, недоразумение и болнавост лъхат от нея. Ромбовидната ни мецана е чудо в българското изобразително изкуството. Едни пунктирани линии минават през цялото й тяло, вероятно са магистралите ни. Тук там някой стих на Дебелянов, тук там на Вазов. Зелени гроздове, круши и цвете, което може би трябва да е роза, но по-скоро е лале, накратко-от всичките ни богатства по нещичко. Все пак повикът на историята е представен от малката рисунка на Царевец. 

Мечката на Ирак, смятам, носи най-силното послание. Приказна история с летящ килим, на който са насядали деца с различен цвят на кожата, деца от цял свят. Афганистан също носи топло и миролюбиво послание. Рисунка, изобразяваща майка с дете на ръце, изразява ясно и еднозначно устрема на нациите за толерантност и разбирателство.

Странното е, че точно тези страни са усетили замисъла на изложбата, уловили са емоцията. Варварското, нечовешкото, което може да се види из улиците им, пустошта, немотията, те са изчезнали в тези картини. Тук виждаме единство, мир и красота.

" Отнасяй се така към хората, както би искал да се отнасят към теб" е надсловът на изложбата.

Поздравления на всички онези художници, които се гордеят с родината си и са ни я показали такава, каквато искат да я видим- неповторима, изпълнена с чудеса.

Фотографии от изложбата може да видите на www. facebook.com/Творчески завои

Във всеки драматизъм се крие и малко комизъм

Напоследък се отчита тенденция в медиите, да ни поднасят новини с положително съдържание. И наистина действа: сега съм спокойна, заспивам доволна, без напрежение, създадено от чутото и прочетено през деня.

Сега медиите ме карат да се смея и то първично.

Ще кажете за какво говоря?

Да, наистина съм спокойна, че грижата за домашния любимец се е снижила. Не мисля за крокети, пастетчета за котки и кучета и подобни, защото вече има дори храна за кастрирани котки. Не се притеснявам ако кучето ми има кариес, защото вече мога да купя ”кучешки, зъбни протези” под формата на кокал, който се грижи за здрави зъбки на любимото ми куче. Ехххх, ако моят Медунчо някога беше опитал от този вълшебен кокал, нямаше да му опадат зъбите....Е, като се замисля, не е изключено и да са опадали от възрастта му.

Събуждам се доволна, че днес дори и да вали, няма да е радиационен дъжд. След понеделнишката прогноза за времето на Емо Чолаков съм сигурна, че ще вали съвсем безобиден, чист, пролетен дъжд, но в никакъв случай радиационен. След като усърдно ”нерадиационният” дъжд присъстваше четири пъти в прогнозата му за следващия ден, спах балженно цяла цялата нощ.

От вчера съм спокойна още една доза, защото всички афиши в метростанциите прокламират, че вече няма опасност от кърлежи, защото има сериозна защита с нов препарат на пазара.

Как да не се чувстваш защитен, когато драмата със заложниците в Сливен завърши с щастлив финал?!? А медиите прекъсваха филма, за да ни кажат да следим с интерес развръзката на събитието, сякаш сме жадни за драматизъм в скучния си сив ден. Или прекъсваха филма, за да включат кадри от друг филм? Абе с две думи казано ”хляб и зрелища”!

  Горда съм и с бързата и адекватна реакция на правителството ни относно трагедията в Япония, предизвикана от природните катаклизми. Япония само каза, че има нужда от хуманитарна помощ и българите са насреща да помогнат с каквото могат- с канчета, купи и одеала за бедстващите там. Наистина харитативно! Само се чудя на българите кой ще им помогне? Сигурно трябва да си поръчаме някое цунами. Поне АЕЦ Белене ще е защитен от тази природна стихия. Руснаците ще ни осигурят сигурна защита срещу цунамита, но срещу солидна сума, разбира се, тъй като АЕЦ Белене е силно застрашен от дунавските цунамита.

Най-накрая се решиха на крачката да намалят и лятната ваканция на учениците. В Европа тръгвали в края на август, нашите умни българчета чак на 15-ти септември. Безобразие! Да ги слушаш под прозореца си как беснеят! Олекна ми, че обмислят възможността да скъсят лятото и детството на децата ни.

Сега пак ще включа телевизора, за да се заредя с положителни емоции чак до следващия ден. Ето, включвам и една позитивна новина- излязло ново порно клипче с мис България 2006, надминало по стил и качество всички останали подобни клипчета в интернет пространството. Знаех си, че денят започва обещаващо! Включете и вашите телевизори, ще се посмеете и вие!