Мечки ръка за ръка

От 3-ти до 9-ти април на площад "Св.Неделя" можем да се полюбуваме на 120 разноцветни мечки от всички страни, признати от ООН, които са се хванали "ръка за ръка". Всяка мечка е индивидуално оформена от художник от съответната държава. Мечките призовават към толерантност и разбирателство между народи, култури и религии.

Посланието би следвало да е околосветско пътешествие из всичките страни, представени от мечоците. Тук искам да ви запозная с някои от тези мечки и посланието, което трябва да носят.

Защо точно мечки? За първи път изложбата е представена в Берлин през 2002 и 2003 година и символът на града е мечката. За да разгледате изложбата, ще отнеме около 40 минути, в които ще имате възможност да отделите заслужено внимание на всяка една страна- и предна и задна, защото мечките са изрисувани и върху гърба.

Прави впечатление, че всяка страна има различна представа за ценности и приоритети, както и изразяване на патриотична гордост.

В началото на експозицията от "отличващите" се мечки е тази на Япония- бяла с червена точка на ръката. Бих я асоциирала с бяло мече играчка, което на ръката си има означение "Push here". Натискаш и мечето раздвижва тромаво дупе.

Малко по-надолу е мечката на Франция. Тя е в цветовете на френския трикольор-бяло (цветът на краля), синьо и червено (цветовете на Париж) и е окичена със златен медальон като някой новоиздигнал се кавалерист и  вероятно символизиращ величието на Франция от времето на абсолютизма.

Мечката на САЩ трудно би могла да се нарече мечка. Все пак е Статуя на Свободата, в същите цветови тонове- гордостта на американците.

Истинска почуда е канадската мечка. По-скоро бих я оприличила на рекламен макет от магазин за теракот. Плочки в опушени нюанси на зеленото, налепени върху закръгленото телосложение на мечока. Нито помен от кленов лист, нито следа  от лос...

Наслада за очите обаче бяха мечките от островните и африкански държави. С богатство на тамошната флора и фауна. Сини лагуни, бели, пухкави облаци, рифове, рибки, цветя- мечтан сън! Африканските държави са наблегнали на култура и традиции, както и на дивото по тези земи- антилопи, големи котки, жени с кошници на глава, пълни с плодове...Цветовата гама тук няма пропуснат нюанс, основно горещо червено- жълт.

Русия също е запазила традиции и колорит в облика на мечката си. Представена е като матрьошка със силно начервени устни, раздаващи целувки на минувачите.

Но мечката, която приковава всички погледи, е българската. Недоумеие, недоразумение и болнавост лъхат от нея. Ромбовидната ни мецана е чудо в българското изобразително изкуството. Едни пунктирани линии минават през цялото й тяло, вероятно са магистралите ни. Тук там някой стих на Дебелянов, тук там на Вазов. Зелени гроздове, круши и цвете, което може би трябва да е роза, но по-скоро е лале, накратко-от всичките ни богатства по нещичко. Все пак повикът на историята е представен от малката рисунка на Царевец. 

Мечката на Ирак, смятам, носи най-силното послание. Приказна история с летящ килим, на който са насядали деца с различен цвят на кожата, деца от цял свят. Афганистан също носи топло и миролюбиво послание. Рисунка, изобразяваща майка с дете на ръце, изразява ясно и еднозначно устрема на нациите за толерантност и разбирателство.

Странното е, че точно тези страни са усетили замисъла на изложбата, уловили са емоцията. Варварското, нечовешкото, което може да се види из улиците им, пустошта, немотията, те са изчезнали в тези картини. Тук виждаме единство, мир и красота.

" Отнасяй се така към хората, както би искал да се отнасят към теб" е надсловът на изложбата.

Поздравления на всички онези художници, които се гордеят с родината си и са ни я показали такава, каквато искат да я видим- неповторима, изпълнена с чудеса.

Фотографии от изложбата може да видите на www. facebook.com/Творчески завои