Билбордният свят на нормално ненормалното

В рекламата е като в на война. Няма правила, всичко е позволено, дори разкрепостено. Не се цели да се спазва определена линия, целта е нашето внимание. Самите те са често с две минути продължителност, но с часове в съзнанието ни.

Има един друг вид реклама, която срещаме на улицата. На път, в страни от погледа ни, но пък за сметка на това винаги с внушителни размери и със силно изразен било то текст, било то образ.

Билбордите са индустрия, машина за пари. Не са лишени от оригиналност, но често лишени от редакторска намеса и изпразнени от съдържание. По-точно казано те носят своето послание, което или е пошло, или не достатъчно оригинално за пренаситеното ни око и съзнание.

Спомням си първия билборд, който не носеше послание, не беше реклама, а загадка. Изискваше мисъл, концентрация и търсачески нюх. М-тел направиха своята революция с рекламата на „М-тел, това е твоят глас“- червената линия на живота... И всички се чудехме какво е това- сърдечен ритъм или звуков запис.

После се появи един друг голям билборд, бих го нарекла жив билборд. С картина и звук. И то каква картина! На Орлов мост, в страни от бул. Цариградско шосе беше поставен огромен екран, който целодневно излъчваше модни дефилета от Фешън ТВ. Но заради силни недоволства (вероятно от страна на женския пол), екранът беше свален. Разсейвал шофьорите, докато се предвижвали с автомобилите си покрай него.

Но тези времена на оргиналност отминаха. Сега е времето на цензуро-нецензурираните образи и заглавия. 

Един такъв билборд беше свален заради нечии задни части, но днес това е стандартът, времето на задните а предни телеса, на задните и още по-задни мисли.

Д-р Енчев е гений в лансирането на себе си посредством билбордове. В началото беше семплото “Красотата е симетрия“, а сега това се превърна в цензурираното “Прекалено съм красива- цензура- Благодаря Ви д-р Енчев!“. Оказа се, че зад цензурата стои “за да

работя“. На труда се слага цензура, защото да работиш вече не е престижно, по-скоро плебейско и толкова ниско. Който не работи е красив и само такива хора могат да се срещнат в елитни клубове с “вход нормален“. Нормалното тръгва от 8лв. и може да стигне до 20лв., но това е за неработещи, те могат да си го позволят. Работещите пък са твърде ниско в йерархията, за да отделят от скромния си месечен бюджет нормалните 10лв. например. Сега познайте “Къде е Митко?“, защото и това е една от изключително съдържателните реклами във вид на билборд.

Една цяла поредица реклами върху билборди ни разкрива епогея на българската грамотност. Азис рекламира своя клуб “Елате в мояТ клуб“, Арт 93 пък казват “Хванете бикЪТ“. Определено тук имаме насоченост към пълния член, пълнота, изразителност, завършеност, но все пак си остава признак на недоусъвършенствана грамотност. Макар че отношението към рекламата не е само да избягаме от цезурата, а да ограмотим себе си. Вече има реклами на училища (не че преди е нямало такива, но не и върху билборди), на интернет сайтове за сутрешно или обедно кафе с многозначителния текст “Webcafe да го Web-a”. Определено образователното и възпитателното са неделима част от рекламата.

Остава неясно дали това е билбордна еволюция или креативен срив. Дали обществото е толкова морално прогнило, че сетивата му губят усета си за естетика? Времето ще покаже, ако пък не...след нас и потоп...

Плевен с обновена зоологическа градина

След двегодишен ремонт плевенският зоопарк отвори вратите си за посетители. Истинска радост за окото е да видиш един толкова чист кът, подреден и без животински мирис. Разбира се, не е изключено в непосредствена близост до клетките да усетиш миризма, но тя в никакъв случай не е натрапчива и отблъскваща. Поне засега. Зависи от фирмата, поддържаща парка.

Е, зоологическата градина не може да се похвали с разнообразие на фауната, предимно копитни и пернати, но има някои млади обитатели на парка, които заслужават специално внимание.

Знаете за малкото мече, което беше намерено близо до Габрово, вероятно майка му е била убита от бракониери. Това мече намери своя дом в зоологичекста градина в Плевен. Макар че мечето беше стресирано от новото място, от хората и от липсата на себеподобни, сега то позира пред посетителите и по нищо не личи, че е отегчено. Мечето е игриво, весело и енергично. Малко рошаво създание! Дадоха му име Медунчо, но се оказа, че е момиченце и от Медунчо стана Медунка. Истинско удоволствие е да гледаш Медунка, не можеш да отделиш поглед от нея.

В съседство е разположена новата клетка в зоопарка, в която живеят лъвът, вроятно от карнобатската зоологическа градина и лъвицата Симба. Това сега ме кара да се замисля какво стана с любимеца на плевенчани, лъва Лъки, който всяка сутрин огласяше града или поне квартала в близост до парк Кайлъка с гръмогласен рев. Бих нарекла този рев сутрешно лъвско пробуждане. Симба пък също има интересна история. Тя е единствената частна лъвица у нас. Осем години баба от плевенското село Брестовец се грижела за нея и сега Симба обитава клетка с карнобатския лъв. За моя голяма радост, както и за огромна радост на жителите на града, паркът се сдоби с малко лъвче, което Симба зорко пазеше от погледите на любопитните посетители. В деня, в който реших да видя лъвчето, това не се вижда всеки ден, още повече лъвче с раета, с пухена козина, видях единствено мъртвото му телце. Макар че се опитах да събера информация на какво се дължи смъртта му, не получих отговор. Вероятно лъвчето е родено болно или стресиращата обстановка не е понесла на малкото същество. Лежеше безжизнено в клетката, а Симба тъжно търсеше утеха в лъва.

Животните не са много по-различни от нас. Гледах и осъзнавах, че майчиният инстинкт е един и същ при хора и животни. Ако трябва и от това тъжно събитие да се извлече нещо положително, ще кажа, че лъвското семейство се чифтосваше и да се надяваме, че Плевен скоро отново ще се радва на лъвче, дай Боже лъвчета.

Тук изниква въпросът защо никой не се е погрижил да запази живота на лъвчето, защо са позволили това да се случи. В Европа се радват на всяко новородено животинче в зоопарковете, у нас се мълчи. Мълчи се също, когато радостната новина се превърне в смутна вест.

Остава утехата, че паркът е съживен, реновиран, леко маймунизиран и да се надяваме, че Медунка, малката маймунка и малките козлета няма да са единствениете, на които ще се радваме в плевенскта зоологическа градина.