Плевен с обновена зоологическа градина

След двегодишен ремонт плевенският зоопарк отвори вратите си за посетители. Истинска радост за окото е да видиш един толкова чист кът, подреден и без животински мирис. Разбира се, не е изключено в непосредствена близост до клетките да усетиш миризма, но тя в никакъв случай не е натрапчива и отблъскваща. Поне засега. Зависи от фирмата, поддържаща парка.

Е, зоологическата градина не може да се похвали с разнообразие на фауната, предимно копитни и пернати, но има някои млади обитатели на парка, които заслужават специално внимание.

Знаете за малкото мече, което беше намерено близо до Габрово, вероятно майка му е била убита от бракониери. Това мече намери своя дом в зоологичекста градина в Плевен. Макар че мечето беше стресирано от новото място, от хората и от липсата на себеподобни, сега то позира пред посетителите и по нищо не личи, че е отегчено. Мечето е игриво, весело и енергично. Малко рошаво създание! Дадоха му име Медунчо, но се оказа, че е момиченце и от Медунчо стана Медунка. Истинско удоволствие е да гледаш Медунка, не можеш да отделиш поглед от нея.

В съседство е разположена новата клетка в зоопарка, в която живеят лъвът, вроятно от карнобатската зоологическа градина и лъвицата Симба. Това сега ме кара да се замисля какво стана с любимеца на плевенчани, лъва Лъки, който всяка сутрин огласяше града или поне квартала в близост до парк Кайлъка с гръмогласен рев. Бих нарекла този рев сутрешно лъвско пробуждане. Симба пък също има интересна история. Тя е единствената частна лъвица у нас. Осем години баба от плевенското село Брестовец се грижела за нея и сега Симба обитава клетка с карнобатския лъв. За моя голяма радост, както и за огромна радост на жителите на града, паркът се сдоби с малко лъвче, което Симба зорко пазеше от погледите на любопитните посетители. В деня, в който реших да видя лъвчето, това не се вижда всеки ден, още повече лъвче с раета, с пухена козина, видях единствено мъртвото му телце. Макар че се опитах да събера информация на какво се дължи смъртта му, не получих отговор. Вероятно лъвчето е родено болно или стресиращата обстановка не е понесла на малкото същество. Лежеше безжизнено в клетката, а Симба тъжно търсеше утеха в лъва.

Животните не са много по-различни от нас. Гледах и осъзнавах, че майчиният инстинкт е един и същ при хора и животни. Ако трябва и от това тъжно събитие да се извлече нещо положително, ще кажа, че лъвското семейство се чифтосваше и да се надяваме, че Плевен скоро отново ще се радва на лъвче, дай Боже лъвчета.

Тук изниква въпросът защо никой не се е погрижил да запази живота на лъвчето, защо са позволили това да се случи. В Европа се радват на всяко новородено животинче в зоопарковете, у нас се мълчи. Мълчи се също, когато радостната новина се превърне в смутна вест.

Остава утехата, че паркът е съживен, реновиран, леко маймунизиран и да се надяваме, че Медунка, малката маймунка и малките козлета няма да са единствениете, на които ще се радваме в плевенскта зоологическа градина.