Българска етно музика във фабриката

В събота вечерта посетих ”Чайната” (Tea House)- ”Музика във фабриката” и бях приятно изненадана от уютната обстановка, уханието на билки, приглушената светлина, любезното обслужване, забраната за пушене, но най-вече бях очарована от гостите- изпълнители тази вечер. Асен и Милена Груп. Може би това име не ви говори нищо, но трябва да се чуе, за да се обикне.

Като казвам обикне, нямам предвид изпълнителите, а стила, музиката и преди всичко българското. Асен и Милена Груп имат богата китка от български народни песни с етно звучене и модерен, в някои песни класически, аранжимент. Вокалът Милена  Караджова притежава невероятно нежен глас, който без натрапчиви високи тонове успокоява и зарежда положително. На класическа китара е Асен Маринов и третият инструмент в групата е кавалът на Християн Георгиев. Докато слушах народните песни, си мислех, че няма по красива от българската музика. За два часа успях да обиколя Родопа Планина, Странджа, Шопския край, на кратко направих полет из България. Това звучене ме отнасяше назад във времето, сред природата, до реката, под жаркото слънце. Щом засвиреше кавалът се пренасях на равното поле, сред лятната мараня. Само миг и се включваше китарата, която ме пренасяше в златната епоха на класиката. Ще кажете какво е общото между например Йохан Себастиан Бах и фоклорната, българска песен? Отговорът е Милена а Асен Груп.  

Опознай родината, за да се научиш, ако не да я обичаш, то поне да я цениш! Първо започни от фолклора, традиции и обичаи, за да преоткриеш красотата на българското, на народната мъдрост, на изстрадалата българска духовност. Ще разбереш, че от нашето по-хубаво няма. Колко сила и магия са уловени в един народен текст- едно моминско лице е олицетворение на цялата българска нравственост, една моминска сълза е огледало на цялата българска природа.

Да се върна отново на съботната вечер с етно българската музика. Онемяла и глуха за всичко и всички наоколо, имах уши само за песента, която се лееше като изворна вода, толкова блага и чиста и едновременно с това стихийна. Чуеш ли веднъж и опознаеш ли народното ни творчество, не би могъл да не го обикнеш, да не се почувстваш горд, че си роден по тези ширини и си закърмен с българска нравственост.

София е новият най-добър град за живеене

За поредна година се проведе класацията за най-добър град за живеене, организирана от ”Дарик радио” и вестник “24 часа“.  Носителят на приза за 2011 година е очаквано София. Участие са взели двадесет и седемте областни града. Но София е “безспорният“ победител за изминалата година.

Едва ли събитието би изненадало някого, но това, на което бих искала да спра вниманието си са критериите, по които са оценявани градовете, двадесет и осем на брой. София е грабнала максималния брой точки в областите: инвестиции в инфраструктурни проекти, работно време на магазините, брой ресторанти, кафенета и др. Като основен аргумент е изложена и близостта до летище. Но най-атрактивният критерий е наличието на апаратура за инфаркт и кувьози. Тук вече се обърках. Такава апратура е необходима там, където инфарктът е често явление, там, където рискът от сърдечни заболявания е по-висок. Разбира се, апаратурата вероятно е финансирана от проект или дарение и е логично най- бързо развиващият се град в България да получи подобна техника. Но истината е, че София предразполага към инфарктни състояния. Примерите са безброй. В градския транспорт, сред невротични съграждани и съселяни, на работното място, по път към вкъщи, говорещ си сам в личния си автомобил и прочие и прочие...

Що се отнася до критериите брой ресторанти и кафенета, смятам, че останалите по-големи градове и все още запазили се като развити по нищо не отстъпват на столицата ни. Неоспорим факт е , че София предлага огромно разнообразие от заведения за всеки вкус и клиент,  макар и не малка част от тях да са само етикет и често единствените посетители да са всъщност самите служители. И точно най-елитните се водят от мотото “Заповядайте, консумирайте, изходете се и си платете за всяка една услуга с обслужване и самообслужване“.   

Следващ критерий е работното време на магазините. Не е много ясно защо тази точка е разглеждана след като всички хипермаркети- вериги в страната са със стандартно работно време, а останалите магазини са съобразени с общоприетото работно време. Верятно се е имало в предвид работно време на магазини в търговските центрове, добре познати ни като молове. По-удачен би бил критерият брой молове, а ако се включват и обектите в строеж, то София няма конкурент в тази област. И както става ясно, в моловете са ангажирани приблизително 2000 служители, за които, разбира се, не се изисква опит или образование. Те ще заемат модерните позиции консултант- продажби, хигиенист, охрана и тн. Старите им названия (продавач, чистач и пазач) са вече отживелица, може би “ч“-то в края на думите внася излишна мелодичност, а новите изисквнания са за твърдост и сериозност, с насоченост към модернизация и европеизация. Тук се сещам за една подходяща песен на Филип Кирков “Циганизация, диско партизани“.

По критерия за инфраструктурни проекти заслужено призът е връчен на София. Все пак ”Градим България”, но и най-добрите градители-грабители не са застраховани от подхлъзване на куришка по софийските гладки и здраво изградени улици.

Накратко милата ни столица е фактор за стрес и често боледуване. Непочистена, пробита, с усложнен трафик, но с възможности. Град, който не спира да расте и да се развива. Откриват се нови хоризонти за жителите му, това го прави достоен носител на приза за най-добър град за живеене в България.

Напред! Народността не пада, там дето знаньето живей!

Днес по време на обяд обсъждахме класиката в световната художетсвена литература. Стигна се и до удивление от факта, че все още има хора, които четат книги за удоволствие. И с право! Живеем в забързано ежедневие,  което е обсебено от мобилността на технологиите.  И докато светът се развива и интернетът превзема нови хоризонти, малкият българин изгражда себе си като човек, без да има каквато и да било представа за понятия като грамотност, възпитание, култура, творчество.

Все по-често се сблъскваме с духовната бедност и интелектуална ограниченост на младите поколения. Те водят една улегналост, един застоял начин на живот пред компютрите и телевизорите. Това би бил пример за подражание ако попиваха знания, но за жалост те попиват вятър... Недопустимо е десетокласник да няма и бегла представа колко стихотворения е написал Ботев, недпустимо е ученик да си задава въпроса какво е предлог или дали ”през” се пише със з или с.  Да не говорим за пълен член, а въпросът кое действие се извърша първо, умножение или събиране, е с повишена трудност. Ако пък уравнението е със скоби, то трудността вече е на квадрат . Повярвайте, колкото и нелепо и невъзможно да изглежда това, то е самата истина.  Защо това поколение иска да превърне себе си в герой от някой анекдот, защо трябва да разпознава себе си във всяка една новина, осмиваща незнанието?    

Имам усещането, че това ново поколение българи е приело много насериозно думите на Андрей Пантев ”Науката е пагубна, веселете се!”. И започва една безконечна веселба, на която не са поканени личностното обогатяване и образованието. Тъжното тук е, че поканените на веселбата не си дават сметка за своето незнание, колко смущаващо може да бъде то и какъв социален дискомфорт може да доведе със себе си в определени ситуации. И за да не е прекалено крайно това изказване, смея да твърдя, че има хора, които с интерес следят и поглъщат чутата информация, стараят се да я запаметят, за да я възпроизведат в подходящ момент.

Но кой всъщност е виновен за това ръждясало незнание, за това обществено затъпяване? Не бих обвинила системата, склонна съм да вярвам и съм убедена, че заслугата е на семейството и средата. Семейството моделира детето, то определя интересите и от части  заложбите на малкото и още неформирало се съзнание. Семейството е основен фактор за изграждане на това съзнание като личност.  Много по-лесно е да пуснеш телевизора на детския канал, отколкото да седнеш и да прочетеш някоя приказка с послание, много по-лесно е да пуснеш някоя електронна игра, отколкото да играеш с детето на градове и държави например. Така се изгражда един модерен модел на възпитание, едно модерно съзнание, лишено от мироглед и общо познание.  Едно младо съзнание с паразитно съществуване, консуматор в най-чист и първичен вид, но не и консуматор на култура. Мироглед с културна насоченост изисква постоянство и себеотдаденост, но следваш ли този модел, бъди сигурен, че няма да чуеш за себе си думи като повърхностен, посредствен и елементарен, необразован или слабо интелигентен. Няма точна рецепта как се става пълноценна личност, както и няма правила за спазване. Ако времето в момента диктува пококата на вятъра и тя е към технолологизиране, а не към ограмотяване, то не ни остава нищо друго освен да се съгласим с течението, а тези, които искат да се скрият на завет, те вече знаят, че да се върви срещу вятъра е трудно, понякога непосилно и все пак резултатът може да е много по-траен и ефективен. Може би правилната формула е да следваш това, което ти диктува съвестта.