Днес по време на обяд обсъждахме класиката в световната художетсвена литература. Стигна се и до удивление от факта, че все още има хора, които четат книги за удоволствие. И с право! Живеем в забързано ежедневие, което е обсебено от мобилността на технологиите. И докато светът се развива и интернетът превзема нови хоризонти, малкият българин изгражда себе си като човек, без да има каквато и да било представа за понятия като грамотност, възпитание, култура, творчество.
Все по-често се сблъскваме с духовната бедност и интелектуална ограниченост на младите поколения. Те водят една улегналост, един застоял начин на живот пред компютрите и телевизорите. Това би бил пример за подражание ако попиваха знания, но за жалост те попиват вятър... Недопустимо е десетокласник да няма и бегла представа колко стихотворения е написал Ботев, недпустимо е ученик да си задава въпроса какво е предлог или дали ”през” се пише със з или с. Да не говорим за пълен член, а въпросът кое действие се извърша първо, умножение или събиране, е с повишена трудност. Ако пък уравнението е със скоби, то трудността вече е на квадрат . Повярвайте, колкото и нелепо и невъзможно да изглежда това, то е самата истина. Защо това поколение иска да превърне себе си в герой от някой анекдот, защо трябва да разпознава себе си във всяка една новина, осмиваща незнанието?
Имам усещането, че това ново поколение българи е приело много насериозно думите на Андрей Пантев ”Науката е пагубна, веселете се!”. И започва една безконечна веселба, на която не са поканени личностното обогатяване и образованието. Тъжното тук е, че поканените на веселбата не си дават сметка за своето незнание, колко смущаващо може да бъде то и какъв социален дискомфорт може да доведе със себе си в определени ситуации. И за да не е прекалено крайно това изказване, смея да твърдя, че има хора, които с интерес следят и поглъщат чутата информация, стараят се да я запаметят, за да я възпроизведат в подходящ момент. Но кой всъщност е виновен за това ръждясало незнание, за това обществено затъпяване? Не бих обвинила системата, склонна съм да вярвам и съм убедена, че заслугата е на семейството и средата. Семейството моделира детето, то определя интересите и от части заложбите на малкото и още неформирало се съзнание. Семейството е основен фактор за изграждане на това съзнание като личност. Много по-лесно е да пуснеш телевизора на детския канал, отколкото да седнеш и да прочетеш някоя приказка с послание, много по-лесно е да пуснеш някоя електронна игра, отколкото да играеш с детето на градове и държави например. Така се изгражда един модерен модел на възпитание, едно модерно съзнание, лишено от мироглед и общо познание. Едно младо съзнание с паразитно съществуване, консуматор в най-чист и първичен вид, но не и консуматор на култура. Мироглед с културна насоченост изисква постоянство и себеотдаденост, но следваш ли този модел, бъди сигурен, че няма да чуеш за себе си думи като повърхностен, посредствен и елементарен, необразован или слабо интелигентен. Няма точна рецепта как се става пълноценна личност, както и няма правила за спазване. Ако времето в момента диктува пококата на вятъра и тя е към технолологизиране, а не към ограмотяване, то не ни остава нищо друго освен да се съгласим с течението, а тези, които искат да се скрият на завет, те вече знаят, че да се върви срещу вятъра е трудно, понякога непосилно и все пак резултатът може да е много по-траен и ефективен. Може би правилната формула е да следваш това, което ти диктува съвестта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар