неделя, 11 март 2012 г.

Карай шофиоре, карай по-нагоре! Таме на баира става панаира!



Иска ми се да напиша една добра дума за граския, софийски транспорт, но...само една дума, защото втора вече ще е прекалено много. Свикнали сме да плюем по градския транспорт и с основание. Недоволстваме от неточността му, липсата на поддръжка, лошо отношение от шофьора, нагли контрольори и прочие. Струва ни се, че билетът в размер на един лев, не оправдава стойността си, а и защо да дупчим билет след като една десета от пътниците в градския транспорт се возят гратис. Били сме свидетели на безброй конфликтни ситуации между контрола и пътник, между шофьор и пътник, а в добрия случай- между шофьор и негов колега на пътя. Чували сме какви ли не невероятни истории, думи и музикални излияния на нереализирали се таланти, които нахално изкарват прехраната си от просия.
Да чуем сега нещо положително за окаяния софийски градски транспорт! Понеделникът ми стратира с автобус 84, от първата до една от последните му спирки. В този автобус шофьорите са задължени да са в приличен вид и с подобаващо държание, което доста често излиза от позволената рамка. Бих се радвала ако музикалното оформление е нещо различно от български песни за маса. Добре звучат сутрешните новинарски емисии на повечето столични станции. Този понеделник обаче беше по-различен. В автобуса звучеше лежерната музика на Шаде. Този ден нямаше скандали и недоволни граждани в автобуса. Помислих си, че би било значително по-прятно пътуването ни ако звучи успокояваща мелодия, която не напряга съзнанието от сутринта, не буди разгневената ни гражданска съвест, напротив, внася спокойствие и ободряващ страт на деня.
Вторникът ми ме изненада. В автобуса звучеше приятният глас на Фил Колинс. Казах си, че частната линия 84 очевидно има нова политика за отстраняване на недоволствата и конфликтните моменти в автобуса. За съжаление срядата ме върна в реалността. Дрезгавият глас на Галена ми даде ясен знак, че градският транспорт се ползва само с градско име, а всъщност манталитетът ни си остава дълбоко провинционален по димитровградски.
Затова само една добра дума за софийския градски транспорт е достатъчна, за втора няма място, а и не можем да открием  такава. Пък и няма от какво да се оплакваме, срещу скромната сума от един лев получаваме поле за изгаряне на негативната енергия, комедиен сериал и житейска мъдрост.
Заглавието е взаимствано от известната песен на Тодор Колев "Камион ме блъсна"

Няма коментари:

Публикуване на коментар