София осъмна със заледени улици и
заснежени градини. Пътят до автобусната спирка беше дълъг, с безброй ситни
стъпки и вперен поглед в замръзналите тротоари. Вървях и разсъждавах върху един
от разказите на Иво Сиромахов, озаглавен ”Паметници”. Скулпторите на столицата
ни оживяват, недоволни от отношението към тях, оскърбени и тънещи в забрава.
Обидени от невежеството и плоския мироглед на съвременния гражданин. И като
истински носители на клутурното наследство на България, те не изменят на
патриархалните си възгледи за света, за съжаление остават неразбрани от
българина. Възкликват с огорчение: Не сме народ, не сме народ, а мърша!
София осъмна със заледени улици и
раздвижили се паметници. Стомата и камъкът оживяват, за да се опълчат на
нравствената бедност, за да отмъстят за поруганите си личности. Пътят им е
кратък, бунтът също. Един случаен министър на културата ги връща по местата им
като им прави бетонни отливки, стегнати и здрави, за да не могат да се надигнат
отново.
София осъмна спокойна, ледът
сковаваше тротоарите, а вятърът поклащаше клоните, които скърцаха зловещо.
Пътят до автобусната спирка беше дълъг, с безброй ситни крачки, но погледът ми
търсеше паметниците, те обаче останаха скрити зад стоманата. Имаше обаче нещо
ново, цветно и свежо по столичните улици. На всяка ситна крачка имаше по един шарен
трафопост. Все още не знам чия е инициативата и коя умела ръка е нанасяла
пъстри щрихи по сивите ламарини. В центъра, по ул. Граф Игнатиев можеш да
срещнеш кокетна дама със загар и примамливи форми, а на отсрещния ъгъл сцена с
тежки плюшени завеси. Десет крачки и зелена листна маса с росни капки те
приковават във възхита. Дали пък снежинките не са се стопили и превърнали в
роса? Най-силно впечатление прави трафопостът с творчески дух. От него те гледат
омагьосващите очи на Деян Донков, лудата гениалност на Мариус и умерената ерудиция
на Наум Шопов.
София осъмна със заледени улици и
свищящ вятър, клоните се превиваха под напора на вятъра, хората подаваха лица
изпод топлите шапки, само Културата ни стоеше каменна и гола, само
трафопостовете бяха облечени в цветни краски и не се свеняха да ни се усмихнат
в мразовитото утро.
