Софийско утро

 

 

София осъмна със заледени улици и заснежени градини. Пътят до автобусната спирка беше дълъг, с безброй ситни стъпки и вперен поглед в замръзналите тротоари. Вървях и разсъждавах върху един от разказите на Иво Сиромахов, озаглавен ”Паметници”. Скулпторите на столицата ни оживяват, недоволни от отношението към тях, оскърбени и тънещи в забрава. Обидени от невежеството и плоския мироглед на съвременния гражданин. И като истински носители на клутурното наследство на България, те не изменят на патриархалните си възгледи за света, за съжаление остават неразбрани от българина. Възкликват с огорчение: Не сме народ, не сме народ, а мърша!

София осъмна със заледени улици и раздвижили се паметници. Стомата и камъкът оживяват, за да се опълчат на нравствената бедност, за да отмъстят за поруганите си личности. Пътят им е кратък, бунтът също. Един случаен министър на културата ги връща по местата им като им прави бетонни отливки, стегнати и здрави, за да не могат да се надигнат отново.

София осъмна спокойна, ледът сковаваше тротоарите, а вятърът поклащаше клоните, които скърцаха зловещо. Пътят до автобусната спирка беше дълъг, с безброй ситни крачки, но погледът ми търсеше паметниците, те обаче останаха скрити зад стоманата. Имаше обаче нещо ново, цветно и свежо по столичните улици. На всяка ситна крачка имаше по един шарен трафопост. Все още не знам чия е инициативата и коя умела ръка е нанасяла пъстри щрихи по сивите ламарини. В центъра, по ул. Граф Игнатиев можеш да срещнеш кокетна дама със загар и примамливи форми, а на отсрещния ъгъл сцена с тежки плюшени завеси. Десет крачки и зелена листна маса с росни капки те приковават във възхита. Дали пък снежинките не са се стопили и превърнали в роса? Най-силно впечатление прави трафопостът с творчески дух. От него те гледат омагьосващите очи на Деян Донков, лудата гениалност на Мариус и умерената ерудиция на Наум Шопов.

София осъмна със заледени улици и свищящ вятър, клоните се превиваха под напора на вятъра, хората подаваха лица изпод топлите шапки, само Културата ни стоеше каменна и гола, само трафопостовете бяха облечени в цветни краски и не се свеняха да ни се усмихнат в мразовитото утро.