Локация: София
Местоположение: Градски автобус 84
Главни герои в нашата кратка
история: мъж, видимо на около 45-50 и възрастна жена на около 70
Качва се мъжът в автобуса и се
запътва към първата възможна седалка, която очаквано не е свободна. На нея седи
чужденец от испански произход с омазнена, къдрава коса и набола, посивяла брада.
Светкавично към същото място се стрелва баба с бастун. Мъжът, да го наречем Гьошо,
със замах застава на позиция пред седалката и пита учтиво бабата:
-Ша сядате ли, че ако нема, аз да
сядам, мноу ма болят краката.
Бабата от неудобство се дръпва
леко встрани и отпуска гарда. Да, но мястото все още е заето от чужденеца. Гьошо
пак пита:
- Ша станете ли, че ма болят
краката?
Чужденецът не разбира и дума от
казаното, но отстъпва мястото джентълменски. Сяда Гьошо и започва разговор със
старицата.
- Нали мъ разбирате, болят ма
краката, изтръпнали са от коленете надолу. Ето, на, виж, наложи съ да купя
специални обувки, тия от рекламата, дет и Роси Кирилова носи такива. На, пипни,
голям комфорт, ама ма наболват кокошите тръни.
Включва се и бабата:
- Еее, да, щом те болят, разбирам
те, и аз съм с болежки. Ще ти кажа къде да идеш на преглед. Ще идеш в Св.
София. Там ще търсиш д-р Неделчев. Мен ме лекува вече десет години.
- Ааа, десет години, аз до Нова
година ша съм здрав. Аз съм работил в телевизията и пак ша работя, от 87-ма до
99-та, ся ша кандидатствам за оператор.
- Ооо, как за оператор, как ще ги
мъкнеш тия кабели, камери с тия болни крака?
Гьошо уверено отговаря:
- Бе те сега не тежат, от ново
поколение са.
- Ааа, електронни, ааа, да, то
затова не тежат, електронни са- потвърждава бабата с разбиране.
Гьошо продължава разказа си:
- Аз сега съм тръгнал към Люлин,
на гости на гаджето, тя е от Берлин, поетеса е, ето, купил съм й книжка и вино,
виж колко чанти нося.
- Наистина, как си се натоварил с
тия болни крака!
- Бе за гаджето всичко правя, пък
и нали ти викам, до Нова година ша съм здрав, ша са лекувам в Банкя. Ай, ша
слизам. Беше ми приятно да побъбрим
- И на мен- отговори старицата.
