Гьошо и старицата- една истинска историйка

Локация: София

Местоположение: Градски автобус 84

Главни герои в нашата кратка история: мъж, видимо на около 45-50 и възрастна жена на около 70

Качва се мъжът в автобуса и се запътва към първата възможна седалка, която очаквано не е свободна. На нея седи чужденец от испански произход с омазнена, къдрава коса и набола, посивяла брада. Светкавично към същото място се стрелва баба с бастун. Мъжът, да го наречем Гьошо, със замах застава на позиция пред седалката и пита учтиво бабата:

-Ша сядате ли, че ако нема, аз да сядам, мноу ма болят краката.

Бабата от неудобство се дръпва леко встрани и отпуска гарда. Да, но мястото все още е заето от чужденеца. Гьошо пак пита:

- Ша станете ли, че ма болят краката?

Чужденецът не разбира и дума от казаното, но отстъпва мястото джентълменски. Сяда Гьошо и започва разговор със старицата.

- Нали мъ разбирате, болят ма краката, изтръпнали са от коленете надолу. Ето, на, виж, наложи съ да купя специални обувки, тия от рекламата, дет и Роси Кирилова носи такива. На, пипни, голям комфорт, ама ма наболват кокошите тръни.

Включва се и бабата:

- Еее, да, щом те болят, разбирам те, и аз съм с болежки. Ще ти кажа къде да идеш на преглед. Ще идеш в Св. София. Там ще търсиш д-р Неделчев. Мен ме лекува вече десет години.

- Ааа, десет години, аз до Нова година ша съм здрав. Аз съм работил в телевизията и пак ша работя, от 87-ма до 99-та, ся ша кандидатствам за оператор.

- Ооо, как за оператор, как ще ги мъкнеш тия кабели, камери с тия болни крака?

Гьошо уверено отговаря: 

- Бе те сега не тежат, от ново поколение са.     

- Ааа, електронни, ааа, да, то затова не тежат, електронни са- потвърждава бабата с разбиране.

Гьошо продължава разказа си:

- Аз сега съм тръгнал към Люлин, на гости на гаджето, тя е от Берлин, поетеса е, ето, купил съм й книжка и вино, виж колко чанти нося.

- Наистина, как си се натоварил с тия болни крака!

- Бе за гаджето всичко правя, пък и нали ти викам, до Нова година ша съм здрав, ша са лекувам в Банкя. Ай, ша слизам. Беше ми приятно да побъбрим

- И на мен- отговори старицата.