Къде да хапнем?

 

 

Колко често си задаваме въпроса, къде да хапнем тази вечер? Колко често си повтаряме, че постоянно посещаемите места са вече силно втръснали, че е време да открием ново място, което да ни удиви с вкусна кухня и добро обслужване, разбира се и с уютна обстановка? Не е нужно да се чудите кой ще е следващият ресторант, който ще посетите. Бих искала да ви нахвърлям няколко предложения.

Напоследък ми се иска да разнообразя стандартните места с някои нови, нетипични и достатъчно различни, за да впечатлят дори и силно притензиозния вкус.

Вече не е невъзможно да опиташ разнообразна кухня, без да напускаш пределите на града, в който живееш. Нужно е само да решите какво бихте желали да вкусите.

За почитателите на латино кухнята препоръчвам да посетят испанския ресторант ”Бодега”. Още с първата крачка и се пренасяте в испанска страноприемница, но със значително осъвременен декор. Млада Дулсинея изпълнява нежни песни, под лежерния акомпанимент на бас китара. Висящите над бара пушени мезета напомнят за топлината на селската кухненска стая, а бутилките вино и тежките полилеи за стара изба. И макар червеният цвят да не присъства натрапчиво, той се усеща във всеки ъгъл, сякаш тореадор развява червено наметало и примамва клиентите с него. Историческият мотив също не липсва. Картините събуждат спомен за мореплавателите, а съндъците от декора- за съкровищата, с които са удостоили Европа.

Кухнята е стилна и едновременно с това традиционна. Интересни съчетания от обикновени съставки, но с много вкус.

За съжаление латино ресторантът ”Мачу Пикчу” е затворен от известно време, но кухнята му беше наистина наслада за човешките сетива и стомах.

Ако пък ви се прииска нещо ориенталско, може да посетите индийския ресторант ”Шафран”. Обстановката не е толкова силно впечатляваща, везани пана и индийски приказки по стените, цветни балдахини, но истинското впечатление е менюто. Под меню имам в предвид, както книгата с предложения, така и самото й съдържание. Цяло прикючение да се произнесат на глас специалитетите, а още по-голямо изживяване е дегустацията. Всичко е в малки порцийки, поднесено по изключително интересен начин, но силните подправки внушават усещането за ситост. Горещо препоръчвам панираните зеленчуци в нахут и морковения десерт. Не се заблуждавайте, че салата не е достатъчна за вечеря. Тук и салата ще ви се стори непосилна за изяждане. Тайната е в подправките. Нивото на лютост може да определите сами.

За традиционалитите препоръчвам ”Фърст”, арменска и италианска кухня. Почитателите на паста могат да опитат и други интересни месни изкушения, а от арменското меню, салатите заслужават специално внимание. Като казвам за традиционалистите, имам предвид, че обастановката е традиционна, стари, но в свежи цветове скринове, бял интериор и любезна обслуга. Изобретателността обаче е в тоалетната.   

Ако пък не искате да прескочите границата отвъд Балканите, може да посетите Сръбския ресторант ”Банкович”. Макар сръбски, в мен по-скоро породи усещането за вечер в Тоскана. Обстановката е забележителна, изискано подредени маса, с бели покривки, тежки столове, полилей с еленови рога, печка на дърва с чайник отгоре й, във формата на пате. Вторият етаж напомня за ловна среща, а първият за свенлива изисканост.

Вината тук ще ви въвлекат в небивала еуфория. Кухнята противно на представите ни не е само плескавици и кебапчета, разнообразието е голямо.

Прииска ли ви се нещо източно, може да опитате ”Хепи Суши”, макар че ако ще е суши, нека да е точно по японски, затова, съветът ми е да опитате домашно приготвено. Двойно по-забавно и вкусно, а ако е в подходяща компания, ще забравите за суши в ресторант.

Следващата дестинация ще е”Блу Мун”, тайландска кухня, а след това задължително турски ресторант. Отзивите са само положителни.

Един реномиран ресторант се определя за такъв по изисканата кухня, прилежното обслужване и чистата и наредена тоалетна. Моите предложения напълно покриват тези критерии, но ако ви се струва невъзможно начинание, може да се присъедините към ежегодната благотворителна среща на страни от цял свят под патронажа на всички посолства и посланнически семейства, където може да се опитат кулинарните хрумвания на всяка една страна. Специално внимание отделям на индонезийската кухня, която има най-много симпатизанти. Един обяд може да се вземе на цена от 3лв. Хем ще похапнете, хем ще се почувствате полезни, че сте помогнали на едно дете, защото средствата отиват за деца от домове.