Драги ми читателю,
след няколко месечна пауза е време да
разведрим писанията с нещо комично и динамично поради обстоятелствата, наложили
историята, която искам да ти разкажа. Това е една история за гастарбайтери,
нагон и още нещо... Случи се на краткия, двучасов полет от Лондон за София,
някъде на задните седалки в самолета, сред приглушена светлина и под звуците на
хъркащи гърла. Идилия! Ще нарека героите на историята, Господин Върбан и
Госпожа Мими, с ударение на второто И, моля.
Та настанява се Господин Върбан на мястото
до прозореца, а до него сяда Госпожа Мими, руса жена на средна възраст, с лакирани
нокти в електриково синьо; обилно напластена, очна спирала; сериозно количество
гривни и герданчета; черен, силно деколтиран потник и татус пеперуда на лявото
рамо. Господин Върбан, мъж с прошарена коса, стилизирана с гел; сива тениска и
очила, които му придават леко коцкарски вид, сваля деликатно очилата и поглежда
от долу на горе суетящата се Мими.
-О, извинете, пътувам към София, а ще
трябва да се придвижа до Търново, малко ми е притеснено.- казва Мими, пърхайки
с мигли.
-Ма, моля ви се, не се притеснявайте и аз
не пътувам често.
-Така ли? И аз не съм се прибирала от
дълго време, живях в Гърция, на остров Тасос, ма такава мизерия, такава
мизерия...И викам си, ще се местя в Англия.
Тук стюардесата прекъсна разговора с
инструкциите за полета, но не за дълго, тъй като Господин Върбан- старо куче-
усети на къде духа вятърът и повика стюардесата:
-Извинете, но кога ще започнете да
сервирате, вече ни пресъхнаха гърлата. Ако не ми донесете една бира, ще се
хвърлям от прозореца на самолета вече.
-Да, разбира се, започваме след минута-
отвърна учтиво стюардесата.
Госпожа Мими продължи своята житейска
история като жестикулярно размахваше и двете си ръце, за да демонстрира
котешкия маникюр с крещящо синята боя на него:
-Преместих се в Англия и за сега съм
доволна. Не знам дали изобщо искам да се прибирам. Живях дванадесет години в София
и никога повече, ни-ко-га.
-О, ето я и бирата. За вас какво да бъде?-
попита Господин Върбан.
-Ще пия един чичо Джак- отговори Мими
-За съжаление не предлагаме Джак Даниълс.
Имаме само Джони Уолкър, червен етикет- потвърди стюардесата.
- Колко струват питиетата?- попита Върбан.
-Осемнадесет лева, господине- отговори
стюардесата.
-Осемнадесет???Ето ви двадесет, вземете-
подаде с недоволство Господин Върбан.
-Фъстъци за рестото ще желаете ли?
-Ааа, фъстъчки може- усмихна се той.
-Да ти кажа, нали мога на "ти" да мина?-
продължи Мими- Да ти кажа, бях два месеца в Mанчестър, обаче и там една мизерия,
ох и се преместих. Аз съм рокерка, чакай да ти покажа мотора ми, имам Неро
мотор, голяма работа е, от 90-та година е, най-доброто нещо, което съм виждала.
Обаче има само един недостатък, прегази ми Рейбана и ми го счупи. Само това
не му харесвам- Мими извади телефона си и започна да показва снимка след
снимка- Тук съм на мотора, ох, малко съм неприлично съблечена, тук съм с брат
ми, а това е майка ми...
Господин Върбан вече свали очилата,
приглади гелосаната си коса и с интерес продължи да слуша Мими. След това добави:
-Аз също съм почитател на моторите, аз
имам един мерцедес, много здрава кола, обаче не го карам в България. Я, май ще
приключват със сервирането на натпитки, искаш ли по още нещо?
-Ама ние кацаме ли? Къде? В Търново ли?-
зачуди се Мими.
- Е как в Търново, кацаме в София- поясни
Върбан- изчакай, ще ида да ти взема още нещо за пиене.
-Нека бъде още един чичо Джак- съгласи се
Мими- И докато Върбан поръчваше, Мими се обърна към съседната седалка и
заговори господина там- А вие защо се прибирате? Аз да ви кажа, живея сега в
едно градче до Лондон, на три мили път, казва се Гринуик, точно до парка съм.
Там една красота, едно спокойствие, катерички, таралежчета...
В този миг Върбан се върна с второто
патронче Джони Уолкър. Мими се опита да го вземе, но първото а възможно да не е
било първото, вече започна да проявява своето действие и тя падна от седалката
си, точно в скута на Върбан. Той я хвана галантно, изправи я и хоп, двамата се
озоваха с вплетени ръце един в друг. Той леко целуна ухото й, тя опитно облиза
връта му, облегна се на рамото му и какви думи последваха, това остана
недостъпно за ушите ми. Тайната на флирта. Оставаха броени минути до кацането
на самолета в София, когато Мими прошепна:
-Не искам нищо да правим, защото ще бъде
нещо страшшшно.
-А телефонният ти номер може ли?- отговори
Върбан
-Да, но къде ще го запишеш?
Върбан откъсна ъгъл от вестика си със
судоко и извади химикалка. Започна турболенция, предизвикана от кацането на
самолета и тук видяното и чутото от присъстващите свидетели приключи.
Продължение е имало, но дали в Хотел 2**, това вече не се знае, само Господин
Върбан и Госпожа Мими могат да кажат колко страшшшно е било то.
