Лондон- София: Полет 2**

Драги ми читателю,

след няколко месечна пауза е време да разведрим писанията с нещо комично и динамично поради обстоятелствата, наложили историята, която искам да ти разкажа. Това е една история за гастарбайтери, нагон и още нещо... Случи се на краткия, двучасов полет от Лондон за София, някъде на задните седалки в самолета, сред приглушена светлина и под звуците на хъркащи гърла. Идилия! Ще нарека героите на историята, Господин Върбан и Госпожа Мими, с ударение на второто И, моля.

Та настанява се Господин Върбан на мястото до прозореца, а до него сяда Госпожа Мими, руса жена на средна възраст, с лакирани нокти в електриково синьо; обилно напластена, очна спирала; сериозно количество гривни и герданчета; черен, силно деколтиран потник и татус пеперуда на лявото рамо. Господин Върбан, мъж с прошарена коса, стилизирана с гел; сива тениска и очила, които му придават леко коцкарски вид, сваля деликатно очилата и поглежда от долу на горе суетящата се Мими.

-О, извинете, пътувам към София, а ще трябва да се придвижа до Търново, малко ми е притеснено.- казва Мими, пърхайки с мигли.

-Ма, моля ви се, не се притеснявайте и аз не пътувам често.

-Така ли? И аз не съм се прибирала от дълго време, живях в Гърция, на остров Тасос, ма такава мизерия, такава мизерия...И викам си, ще се местя в Англия.

Тук стюардесата прекъсна разговора с инструкциите за полета, но не за дълго, тъй като Господин Върбан- старо куче- усети на къде духа вятърът и повика стюардесата:

-Извинете, но кога ще започнете да сервирате, вече ни пресъхнаха гърлата. Ако не ми донесете една бира, ще се хвърлям от прозореца на самолета вече.

-Да, разбира се, започваме след минута- отвърна учтиво стюардесата.

Госпожа Мими продължи своята житейска история като жестикулярно размахваше и двете си ръце, за да демонстрира котешкия маникюр с крещящо синята боя на него:

-Преместих се в Англия и за сега съм доволна. Не знам дали изобщо искам да се прибирам. Живях дванадесет години в София и никога повече, ни-ко-га.

-О, ето я и бирата. За вас какво да бъде?- попита Господин Върбан.

-Ще пия един чичо Джак- отговори Мими

-За съжаление не предлагаме Джак Даниълс. Имаме само Джони Уолкър, червен етикет- потвърди стюардесата.

- Колко струват питиетата?- попита Върбан.

-Осемнадесет лева, господине- отговори стюардесата.

-Осемнадесет???Ето ви двадесет, вземете- подаде с недоволство Господин Върбан.

-Фъстъци за рестото ще желаете ли?

-Ааа, фъстъчки може- усмихна се той.

-Да ти кажа, нали мога на "ти" да мина?- продължи Мими- Да ти кажа, бях два месеца в Mанчестър, обаче и там една мизерия, ох и се преместих. Аз съм рокерка, чакай да ти покажа мотора ми, имам Неро мотор, голяма работа е, от 90-та година е, най-доброто нещо, което съм виждала. Обаче има само един недостатък, прегази ми Рейбана и ми го счупи. Само това не му харесвам- Мими извади телефона си и започна да показва снимка след снимка- Тук съм на мотора, ох, малко съм неприлично съблечена, тук съм с брат ми, а това е майка ми...

Господин Върбан вече свали очилата, приглади гелосаната си коса и с интерес продължи да слуша Мими. След това добави:    

-Аз също съм почитател на моторите, аз имам един мерцедес, много здрава кола, обаче не го карам в България. Я, май ще приключват със сервирането на натпитки, искаш ли по още нещо?

-Ама ние кацаме ли? Къде? В Търново ли?- зачуди се Мими.

- Е как в Търново, кацаме в София- поясни Върбан- изчакай, ще ида да ти взема още нещо за пиене.

-Нека бъде още един чичо Джак- съгласи се Мими- И докато Върбан поръчваше, Мими се обърна към съседната седалка и заговори господина там- А вие защо се прибирате? Аз да ви кажа, живея сега в едно градче до Лондон, на три мили път, казва се Гринуик, точно до парка съм. Там една красота, едно спокойствие, катерички, таралежчета...

В този миг Върбан се върна с второто патронче Джони Уолкър. Мими се опита да го вземе, но първото а възможно да не е било първото, вече започна да проявява своето действие и тя падна от седалката си, точно в скута на Върбан. Той я хвана галантно, изправи я и хоп, двамата се озоваха с вплетени ръце един в друг. Той леко целуна ухото й, тя опитно облиза връта му, облегна се на рамото му и какви думи последваха, това остана недостъпно за ушите ми. Тайната на флирта. Оставаха броени минути до кацането на самолета в София, когато Мими прошепна:

-Не искам нищо да правим, защото ще бъде нещо страшшшно.

-А телефонният ти номер може ли?- отговори Върбан

-Да, но къде ще го запишеш?

Върбан откъсна ъгъл от вестика си със судоко и извади химикалка. Започна турболенция, предизвикана от кацането на самолета и тук видяното и чутото от присъстващите свидетели приключи. Продължение е имало, но дали в Хотел 2**, това вече не се знае, само Господин Върбан и Госпожа Мими могат да кажат колко страшшшно е било то.