Когато лятото е към своя
край, а есента постепенно започва да оставя топлите си краски наоколо, идва
време за равносметка, за преоценка и защо не за пътешествие- последно за
отиващата си година. Избираме дестинация, по-топла, богата на културно
наследство, с добра кухня, всели хора и не е трудно да стигнем до решението, че
това е именно Италия. Пътешествието ще включва основни забележителности и
главното- задължително изпъстрено с емоции. И то каквиии! Те поне не липсваха!
Нека ви разкажа за впечатленията, придобити по дестинацията Бергамо- Позитано.
Ден първи- Бергамо- Милано
Кацаме на летище Орио Ал
Серио в Бергамо. Предварително имахме направени резервации за рент а кар и
нощувки. Неочаквано на летището установихме, че резервацията за автомобила е
анулирана и то едва след като обиколихме сериозен брой офиси за рент а кар с
надеждата някоя от тези фирми да работи с фирмата посредник, през която бяхме
резервирали автомобил. Надеждите се сринаха скоростно след като и свободната
зона за ползване на интернет се оказа не до толкова свободна, само петнадесет
минути и после ”Arrivederci”. След телефонен разговор с фирмата посредник определено стана ясно, че
автомобил няма да получим и ще се наложи да се справяме по български.
Естествено намерихме възможно най-изгодната оферта според изискванията ни, но и
тук италианският подход на работа ни изненада. Автомобилът се оказа сериозно
блъснат. Един забавен кубинец ни обясни, че всъщност няма проблем след като
щетите са описани и в последствие щателно допълнени от сами него и че колата ще
успее да ни откара чак до Неаопол, където трябваше да я върнем. И така,
потегляме с Фиат-чето и газ към Милано. Да, ама не, газ друг път. Задръстването
започна още от паркинга на летището и така чак до Милано. В града на модата
бяхме посрещнати от нова италианска вълна коректност. Хотелската резервация
също беше анулирана под фалшив предлог. Изпаднала в безсилие и на ръба на силите
си отново влизам в конфликтен, телефонен разговор с фирмата, направила
резервацията. Последваха много извинения, сериозно повишаване на тон от моя
страна и накрая завършихме с хотелска стая за три пъти по-висока цена. Топлото,
италианско посрещане ни намали шансовете да се полюбуваме на Милано. Успяхме да
се разходим около замъка и катедралата, да се порадваме на романтичната
атмосфера по площадите, с музика и весели хора на по чаша вино в безбройните
ресторантчета по улиците.
Ден Втори- Милано- Поленцо- Пиза
Рано сутринта на втория ден
от пътуването ни потегляме към малко градче от селски тип на име Поленцо. Там ни
предстои да се срещнем по служебни дела с две фирми, но преди да стигнем там,
за да си съкратим пътя, минахаме по магистралата. Магистралите са платени и на
всеки изход се издава билет, който се заплаща на всеки вход. Като за новаци по
италианските магистрали при плащането на билета по погрешка влязохме в колоната
за плащане с карта. Като същински Марко Тотевци се трепехме да вкараме картата,
която нямаше никакво желание да влиза в устройството и някак си по чудо
бариерата се отвори, но ние се оказахме с нов билет, маркиран като неплатен. В
последствие се оказа, че този билет можеше да се плати на всеки изход, където
има офис на Puntoblu, затова
решихме, че ще платим задължението си на изхода на следващата магистрала. На
следващата вече ударихме на камък, първо заради езиковата бариера и постоянното
”Non capisco” и последвалото ”Bella
ragazza” и второ заради италианските
граници. Такива задължения се плащали само в рамките на региона, в който е
издаден билетът. Ако не, тогава по банков път. Разбира се ние отказахме да
платим банков превод на чуждестранна сметка заради 8.80 евро. И така, накрая
прикрихме задължението и просто не го платихме. Малко български подход като
отговор на италианския организационен хаос.
Пристигаме в Пиза и веднага
след настаняването се отправяме към парка с катедралата и прословутата
наклонена кула. Очаровани сме от зеленината и реставрираната фасада на всички
постройки в парка. Зад катедралата срамежливо се накланя кулата. Бързаме да
вземем билети и се втурваме по стълбите. Още с прекрачването на прага на
кулата, вестибуларните ни апарати са объркани как да реагират на промяната в нивелацията. Стълбището е цяло изпитание за нас, тясно и хлъзгаво, а ние се
люшкаме непохватно, неспособни да контролираме главозамайването. Изкачваме се
на върха на кулата и поглеждаме надолу. Страшничко е, всичко се върти. Гледката
е изумителна, ниско долу се вижда монументът с вълчицата и малките Ромул и Рем.
Следва разходка из
катедралата. Пищността е загатната още от входните двери. Тежко, ковано желязо,
изобразяващо моменти от живота на Средновековна Италия. В катедралата дълго
съзерцавахме всеки един фрагмент от
иконостаси, статуи, картини. Истинска възхита за очите!
Вчерта завършихме с
италиански чипс ”Медитеранио” и италиански бира ”Birra Moretti”.
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар