Buon Giorno, Italia!- част II

Ден Трети: Пиза- Рим

Денят е слънчев и за последно решаваме да се разходим в двора на кулата, катедралата и всички музеи в Пиза. Приятно е да видиш толкова много хора запленени от архитектурния гений на Средновековието. Предстои ни път към Рим. Пристигаме в италианската столица в ранния следобяд, настаняваме се на 20 км от града, но пък местността е очудващо спокойна. Още по-изненадващо за мен бе, че интернетът е само тридесет минути безплатен и след това се заплаща всеки използван час. Е, не се почувствах в сърцето на Европа, Италия ме шокира с телекомуникационните си ограничения и това мнение се затвърди по-късно във Ватикана, но затова след малко...

С влизането си в Рим, се озоваваме в невиждано задръстване. Съвсем като по чудо намираме място за паркиране и газ към Колизеума. Онлайн направената резервация за вход за Римския форум и Колизеума се оказва истински препъни камък. На входа на Колизеума се извива километрична опашка от жадни да се потопят в историята туристи. Нареждаме се на правилното място. Оказва се, че трябва да представим по-достоверно доказателство за онлайн направена резервация, снимка и номер на резервацията не са достатъчни. Трябва и имейл з получено потвърждение, макар че без номер на резервацията не можеш да платиш билетите, но правилата са си правила и италианците що се отнася до туристическите си забележителности ги спазват стриктно.

Разочароващо за мен е, че достъпът до килиите не е позволен, можем да се движим единствено в секторите, където преди векове рилмяни са били екзалтирани от кръв и зрелища. Колизеумът не енищо повече от екранно усещане. Толкова много филми и медийна информация, че на живо той не представлява обект на моя интерес, оето не бих могла да твърдя за Римския форум. Гледката от върха му ти предоставя единствена по рода си възможност да се любуваш на цял Рим от високо. Можеш дори да си представиш как Октавиан е крачел из тези обширни градини, как кучета са тичали по поляните, как коне патрициите са тържествували на площада. В непосредствена близост е Националният музей, внушителна постройка. Музеят беше затворен, но пък си оставяме и по нещичко за следващия път...

Предстои обиколка на всички известни фонтани, макар, че Рим се слави с големия си брой пиаци и не мога да кажа, че сме видяли всичко, но до Навона,  Дел Пополо,  Ди Треви и Испания с прчутото стълбище нямаше как да не идем. В момента, в който видях стълбите, си представих как  Витория Белведере, Ромина Мондело и Алис Евънс дефилират по тях в италианския сериал „Стъпала към славата”. Между тесните улички на всички тези пиаци има музиканти, настроение и безброй ресторантчета. Музиката ме очарова, цялото това оживление внася нотка на приповдигната емоция, че все още има неоткрити радости. Не може да не се усети и духа на модата, всяка една уличка те отвежда право в поне един магазин за обувки, палта, пуловери или ризи.

Всичко това е много вълнуващо и трябва да се изживее, но ако ви се отдаде възможност, спокойно без угризения на съвестта може да пропуснете музея на Леонардо да Винчи на площад дел Пополо. Той е насочен към изобретенията направени от Леонардо, но за съжаление експозицията е доста бедна и не може добре да разгърне замисъла на гения му.

Прибираме се и си взимаме италиански чипс и бира, сядаме в градината пред стаята ни на 20 км от Рим и отпочиваме след дългата разходка из римските улици.

Ден Четвърти: Рим-Ватиканът-Рим

Денят е мрачен и дъждовен, но това не ни спира да посетим Ватикана, както е предвидено по план. Макар, че е отделна държава, Ватиканът е част от Рим, необходимо е само да се качим в метрото и сме там. Проблемът е, че мобилните оператори са различни и ние се оказваме без интернет връзка, което ни донася куп неприятности при закупуването на билети за Ватиканския музей. В дъждовно време повярвайте, никой разумен човек не би склонил да чака с часове на киломентрична опашка за билети. Затова решаваме да подходим с хитрост и да се бутнем тук там, но и това ни начинание пропада. Налага се да действаме рисковано и да се хванем на хорото с експресни билети от обикалящите наоколо тур оператори. Попадаме на коректна фирма и за десет евро в повече влизаме само с петнадесе минути чакане. Мерките за сигурност са наистина стабилни, но веднъж влезли, можете да обикаляте, където пожелаете. Това е най-богата, събирана през вековете експозиция, най-изучаваната и най-популярната. Чувстваш се като между страниците на енциклопедия по световна история. Пиета, Лаокон, Рафаело, Микеланджело, да Винчи...Това са само част от най-известните творби и автори в история на изкуството. Признавам, в залата, посветена на Рафаело, можех да стоя с часове и да съзерцавам перспективата на тавана. Това много повече ме впечатли, отколкото силно коментираната Сикситнската капела, в която се чувствах като стрида в черупка. Златни коридори, стени, покрити с огромни везани платна и килими, мраморни маси, няма как да останеш безучастен към всичко това. Човешкото око няма насисщане, попаднало между зданията на музея. Безброй лабиринти, стълбища, тунели, които водят от една зала към друга, за да стигнем до покоите на Борджиите и от там към Сикситнската капела. Тук вярата изисква тишина, тук човекът е покорен слуга в Името Господне. Можем само да гледаме с погледи към тавана и да свързваме фреска подир фреска от Микеланджеловата стихия.

Тук неприятното е, че хиляда души са в затворено, непроветриво място и миризмите не са на тамян и свещи...

В една от залите са изложени всякакви папамобили през годините. От карети- да до лимузини.  Тук има и снимков фонд от по-новата история на каталоческата църква.

Папата видяхме само на снимка, но изживяването си струваше.

На излизане се отбихме и в Базиликата Сан Пиетро, която също блести с архитектурата си, но след Рафаело и Микеланджело нищо не бе в състояние да внесе още по-голям мир в душата ми.

Отне ни пет часа, за да разгледаме музея и то с доста забързан ход. Навън, опашката от чакащи туристи, които като нас са имали глупостта да не направят предварителна резервация за музея, започваше пред площада, а за входа към музея се заобикаля около километър. 

Отбихме се и до крепостта Сан Анджело, която си заслужава единствено заради гледката на върха й. От там се вижда срещуположния изглед на Рим. Веднъж от Римския форум и втори път от Сан Анджело- двете най-внушителни гледки над Рим.

 

Уморени, но удовлетворени се прибираме в скромната си стаичка. На следващата сутрин ни чака дълъг път. Отправяме се на юг.

Следва продължение