Коледното чудо на Тошко

Бял, пухкав сняг се сипе за пореден ден, кристални, мънички снежинки се лепят про прозорците като коледна украса. Тихи нощи се изнизват и отброяват оставащото малко време до чудото на Коледа. В дома на Тошко то ще дойде неочаквано, но Тошко все още не знае и там сега витае безпокойство.

Преди дни малкият Тошко, палавият малчуган от махалата се обзаложи с приятелите си, че ще им спретне една вита и добре изпечена баница за Коледа. Баница с късмети, които той сам трябваше да съчини, но защо му беше тази беля на главата? Кога Тошко е точил баници, че толкова уверено като истински глашатай оповести на всеослушание, че такава баница като Тошковата в махалата още не са яли. Затова той запретна ръкави и реши: всеки ден до Коледа ще прави по една баница, докато най-накрая се получи истинската. И така вече втора седмица Тошко разпъваше корите за баница, разбиваше яйцата, обаче я забравил сода за хляб, я пропуснал да натроши сирене, я недопечена...все нещо й липсваше на истинската баница.

На десетия ден от начинанието си Тошко легна с тежко главоболие и така до сутринта на единадесетия ден, когато се събуди с температура. Капки пот избиваха по челото му. Не му оставаше нищо друго освен да се обади на приятел за помощ. Но как да го стори, когато се беше похвалил именно пред другарчетата, че като неговата баница няма.

Изведнъж се сети. Проблясна му в съзнанието, че когато беше в Германия да кара велосипед по онази сто и двадесет километрова велоалея- мечтата на живота му, сбъдната мечта в живота му, се беше запознал с момче, което определено караше много наперено. Оказа се българче и то без нито едно падане от колело. С това определено се беше издигнал в очите на Тошко, който от буйния си нрав си патеше доста често. Охлузено коляно, белязано чело, навехнат лакет. Тпй обаче не се предаваше. Все някога щеше да е като Ланс Армстронг. Та хрумна му, че този факир на колоезденето, Сашо, може би има представа от правене на баници. Обади му се:

-        - Ало, Сашо, обажда се Тошко скейтъра. Сещаш се, нали? От Германия, велоалеята...Да, да, аз съм. Искам да те питам, случайно да знаеш как се прави баница?

Тошко се беше подготвил да  записва и веднага след като приключи разговора се захвана да разбива яйцата. Този път прекали с олиото и баницата стана кажи-речи мазна.

Тошко, сломен от поредния си неуспех седна унил на дивана и зарови глава в дланите си.

- Ах, когато бях малък и мама ми казваше, Тошко учи се, гледай сега как баща ти цепи дърва, аз се скривах в мазата и помпах гумите на колелото. Когато мама ми казваше, Тошко гледай сега как баща ти ще забърка цимент за замазка, аз тишах из улиците. Когато директорът ме викаше в кабинета си и се оплакваше от мен колко див и немирен съм бил и докладваше на мама за втория ми таен бележник, аз не му обръщах внимание. Ето, че сега една баница не мога да навия.

През тези две седмици много му се беше събрало, беше на предела на силите си от изтощение в сътворяване на идеалната рецепта. Тошко взе крайно решение. Да се обади на майка си с риск тя отново да започне да натяква колко е изпуснал от живота.

- Ало мамо, мога ли да те помоля за помощ?- едва промълви той.

- Тошко, разбира се, момчето ми. Ккаво те безпокои?

- Мамо, помогни ми да направя истинска баница, обаче хем да е вкусна, хем да изглежда вкусна.

- Тошко, Тошко, немирна глава си, Тошко. Сега, разбий шест яйца, сложи една чаена лъжичка сода в една кофичка кисело мляко....

И така Тошко изпече вълшебна баница. По майчина рецепта. Най-вкусната баница, която беше опитвал. За Тошко Коледното чудо дойде дни преди Коледа. Тези двсе седмици бяха дни на равносметка, на старание и упорит труд, но те превърнаха Тошко в майстор на баницата с късмети.

Е, оставаха му само няколко дни за съчинените късмети, но Тошко беше извървял труден път и едни късмети не бяха в състояние да го спрат.