Победата на глупостта

Не мога да остана безучастна към това лишено от поанта говорене на стария ни новоизбран министър-председател. В деня на труда основната тема беше образованието или по-скоро нуждата от такова. И лидерът на ГЕРБ и сегашен министър-председател, и Левон Хампарцумян изказваха твърдения колко е важно образованието за развитието на икономиката ни. Да, обаче къде е това образование, за което говорят? И какво се прави за постигането на нивата от преди 30 години? 

Днес министър-председателят ни се пъчи гордо и натрапва своята победа над опонента си. В деня на клетвата приема властта от човек, който кратко и точно я предаде, а в отговор приемственикът му по стандартния си модел за нон сенс бръщолевене запя старата песен на стар глас. Нормално, на народ без образование е нужно да му се втълпява, да му се набива в съзнанието "Аз дадох власт, Аз управлявам, Аз определям, Аз, Аз..." Нужно е да се знае, за да не се обърка неукият народ. Държавата на необразования, беден български народ е нужно да се управлява от хора, които потретват, затвърждават позиции и власт. Нужно е да се обяснява многократно кой кого е бил и кой на кого е скъсал шортите на избори, да не би случайно бедният, необразован народ  все още да не знае кой решава в тази държава.

Чак се изморих да се напрягам да запомня чия е тази победа.  Така и не разбрах, кой кого победи на насила предизвиканите избори за разчистване на полето на властта. И ако министър-председателят им бил дал на тепсия властта на опонентите си как ги би на тези избори и не би ли сам себе си след като той еднолично натири държавата на неуките българи в тази кал?

Поне сега разбирам, че и на мен ми е нужно образование, за да разбера този првинциален манталитет на комуникация и увличане на масите. 

Няма ли кой да види как се гласува и по-важното за какво се гласува в малцинствениете квартали? Дали там имат нужда от потретване? Там има крещяща нужда от десетотетване, за да има повече кайма за кюфтета и кебапчета, а и някои петдесетолевки няма да са никак излишни. На това обаче му се казват честни избори. И честна победа! С образователен ценз! Знаят си цената, това е все пак знание.

Какво знаем обаче ние, тези, които сме ходили на училище? Дали си знаем цената щом се продаваме така евтино, щом се наведжаме, за да ни се оголят задните части, за да ни ритнат със замах? Ето, този ритник чакахме, сега идва за трети път с амбиция за пълен мандат. 

Образованието ще почака. Може и да доживеем да няма пълен член, да няма Й, да нямаме и азбука. На избори се гласува с лебедче или Х. Никъде не се гласува с Й, спокойно можем да я заличим от азбуката. 

Защо ли ми е да съм участна, какво може да се промени и как интелектът ще победи глупостта в нашата малка България? Интелектът е изкуствен и внесен отвън. Интелектът бяга от България, за да има почва за развитие на глупостта, за да има и следваща победа и по-следваща. Победите са важни, трябва да се повтарят, за да не се забравят и за да се следват. Да им пожелаем наслука!