Печаливш билет

В един октомврийски, прохладен ден Ваньо и Тошо от Горно Луково допивали трета ракия в хоремага на селото. Хоремагчията, Тотю, човек на преклонна възраст със заоблени страни им поднесъл глинена чинийка с кисели корнишончета.

-Тошо, Тошоо- провлачил Тотю- Тия айдуци от Долно Луково сформирали комитет на спечелилите от Националната лотария. Трима души с по 5000 лв печалба, бре, Тошо!

- Какви ги разправяш бе, Тотю, че кой ще им даде такива пари на тия пияници бе?!?- зачудил се Тошо.

- Братя! Имам идея! Да им спретнем едно състезание на тия от Долно Луково- предложил Ваньо след като излял третата ракийка в устата си и схрускал едно корнишонче.

Предложено, сторено. Тошо, Ваньо и Тотю взели категорично решение да се съревновават със съселяните си от Долно Луково, които убедително ги водели с три на нула в спечелени суми от лотарията. Така тримата наши герои трябвало да закупят неопределено количество билети за търкане, за да настигнат поне до равен резултат Долно Луково.

Отишла задругата при кмета на Горно Луково и представили своя план за надмощие на съседното село. Кметът Душко Добродушков, който противно на първото впечатление, бил корав и сух мъж.   Душко повдигнал лявата си вежда, скръцнал със зъби, после повдигнал и дясната и тропнал с юмрук по масата.

-Братя! Тъй да бъде!- отсякъл Душко с твърд глас. Моментално нареждам със заповед на кмета, Цецка да закупи неопределен брой билети „Златните пирамиди“ и „Американско бинго“ и да започне да ги продава в магазинчето. За късмет, леля Цецка случайно била съпруга на Душко и без много да се лута, поръчала доставка на кашон с билети.

Още на следвашия ден пред входа на магазинчето се виела опашка от агитирани съселяни, които с влажен поглед очаквали техния билет да се окаже печаливш. Всеки закупувал по пет билета според разпоредбата на кмета Душко. Леля Цецка дори отделила малка зона в ъгъла на магазинчето с масичка за търкане на билетчета.

Така се занизали дните, оборорът на леля Цецка се вдигнал, приходите в общината се повишили и съвзем очаквано след месец първият печаливш билет се озовал в изпитите ръце на дядо Гошо. Дядо Гошо имал трима сина. И тримата задомени в големия град. Работа обаче в големия град нямало и дядо Гошо бил принуден да ги изхранва с малката си пенсия като ветеран от войната. Сълзи от радост блеснали в очите на дядо Гошо като видял, че спечелил сумата от 25 000 лв.

След седмица втори печаливш билет се появил в селото. Този път спечелилият бил младият Кузман, който все още нямал нито работа, нито цел в живота, но усърдно я търсел, докато се ровел денонощно в телефона си. При появилите се числа и печалба от 10 000 лв. Кузман подскочил от радост и побързал да я сподели с приятелите си в социалните мрежи.

Незакъсняла и визитата на самия Захари, който нямало как да пропусне възможността да покаже на цялата страна как в Горно Луково за месец имало вече двама спечелили колосални суми от Националната лотария. Пристигнал Захари и извикал при себе си дядо Гошо и младия Кузман. Леля Цецка също се суетяла около тях.

-        - Дядо Гошо, какво ще направиш с твоите 25 000 лв?- попитал тържествено Захари.

-       -  Ще дам на децата да покрият нуждите си и ще заведа бабата на море. От 63-та не сме ходили на море- споделил развълнувано дядо Гошо

-      - А ти, Кузмане, ти с какво се занимаваш и какво ще направиш в твоята печалба?- обърнал се Захари към младежа.

-      - Ами, аз такова, аз съм безработен. Сега с тази печалба най-накрая ще си почина- промълвил Кузман.

Леля Цецка се включила и гордо заявила пред камерите: 

-Много се радвам за спечелилите, много се радвам, че точно в моето магазинче те намериха своя късмет в живота...- И докато говорела се чул рев от ъгъла с масичката в магазинчето. 
Всички се втурнали да видят какво се случва. В ъгъла стоял втрещен Ваньо и не можел да повярва на очите си. В ръцете си държал билет и сочел към него. 
-Вижте, 100 000 лв. Стооо хиииляди леева- ревял Ваньо. 
Захари веднага насочил камерите към Ваньо и влязъл в кадър: 
-Уважаеми зрители, това е прецедент в предаването. На живо, от Горно Луково ние сме свидетели на голямата печалба от 100 000 лв. и на все още невярващия на очите си... Как се казвате, господите?- обърнал се Захари към Ваньо 
- Иван Иванов- промълвил Ваньо.
-С какво се занимавате? Какво планирате да направите с печалбата от Сто Хиляди Лева?- натъртил Захари .
- Безработен съм от година и нещо и сега мисля да ида на ексурзия до Халкидики и после да отворя фирмичка. Да капят парички.

Късметът на Горно Луково спрял до тук. Резултатът с Долно Луково бил изравнен. Там нови спечелили не се появили- дали заради факта, че Горно Луково изкупило всички налични билети в околията или късметът там им изневерил...Никой не знае.

Захари обаче след като раздал тези огромни суми, привикал леля Цецка и Душко Добродушков и негласно заявил, че останалата партида от билетите се конфискува заради лошо качество на хартията и риск от токсичен прах при търкането на билетчета. Така Златните пирамиди и Американското бинго си тръгнали от Горно Луково.

Задругата на Тошо, Ваньо и Тотю се засилила. Ваньо подпомогнал хоремага като направил бизнес с казан за варене на ракия. Не бил много доходоносен, защото всеки си варял тайно вкъщи, но пък капели някакви парички.

ПОКЛОН

Дълго време не намирах сили да напиша тези редове. Сега, една година по-късно без теб, Приятелко, събирам кураж и пиша. Историята може би няма да събуди интерес, но заслужава, да бъде споделена. Заради теб, заради други като теб и като нас- твоите близки.

Намирам вина в късното послание. Mоже би се криех заради оказаното ми доверие, което аз изпълних чак година след твоя полет към небето. Дълго мислих кое е най-доброто решение за твоята воля, дали ще оправдая завета ти- на теб и твоя спътник.

Дълго осъзнавахме случилото се, дълго търсихме обяснение. Такова няма. Знаем само, че Господ подлага на изпитание тези, които обича. Ти вървя по път, осеян с изпитания, години борба, която ти запази за себе си. Не я сподели с приятелките, не ни даде възможност да се борим с теб.

Опитвам се да разбера как се живее живот с диагноза и мисли в самота, защото така бих могла да споделя частица от твоето житейско изпитание.

Може би ако бяхме част от него, можехме да направим много повече за теб, да бъдем приятели не само в добро, но и в лошо. Диагнозата е злокоба точно, защото хоарата не са запознати с нея. Информираността и съпричастността може да помогне за по-безполезнено адаптиране и спокойно функциониране. Хората трябва да са част от проблема, за да може той да бъде решен. Искрено се надявам обществото да разбере, че диагноза не значи изолация и непълноценен човек. Напротив, тя значи човек, раним, чувствителен и със силна сетивност към околния свят. Тя е част от нас и нашето разбиране може да помогне за намаляване на нейната сила над самите нас.

След трагедията с теб, а по-късно и с твоя спътник в живота, ни беше поверена отговорността да направим малка крачка и да подпомогнем борбата с коварните психични заболявания. Какви ли не идеи давахме, но винаги имаше колебание, несигурност, дали дарението, което искаме да направим ще се използва правомерно.

Накрая се случи, мисията беше изпълнена. Дарение за наука, защото само с науката борбата срещу болестите се случва. Борба със съпричастност или с чувства не води до никъде, но науката може да отключи вратата на незнайното и да даде отгвор на въпросите ни. Истина е, че това е бавен процес, но в правилната посока.

Когато уговорих среща с директора на Института по невробиология към БАН бях скептично настроена, не вярвах в искреността на дейността им. В нощта преди срещата там ти дойде в съня ми, облечена в розово и знаех, че е за добро. След срещата в Института бях сигурна, че дарението е отишло на правилното място. Ароматът там на старо дърво и томове книги ме накара да осъзная, че там, между онези стени има надежда. Не смърт, а чиста и последователна надежда!

Приятелко, бъди сигурна, че твоята история стигна до сърцата на Института. Твоето име, носещо любов, ще бъде споменавано с благодарсност и признателност. Каузата ти ще дари плодове. Благодарение на дарението млади студенти ще имат възможността да участват в научни изследвания в разгаданавне на тъмната бездна на психичните заболявания. Нищо не свършва до тук. Най-чистата, най-невинната душа, дори от небето продължава да дарява добрини.  И кой знае- може скоро да има лек, да има яснота и правила за превенция. От части благодарение на теб!

Ти продължаваш да живееш, ти си в нас и с нас всеки ден. Когато съм ядосана, когато търся справедливост, ти си тук, за да успокоиш бурите в мен. Ти си ангелът, който гледа отгоре и носи душевен мир.

Пиша със сълзи в очите, но знам, че ти си до мен! Приятелко, не си забравена и никога няма да бъдеш!

За или Против забраната за тютюнопушене-Рестарт

Кризата на средната възраст при мъжете връхлита със замах и оставя трайни следи, направо последици. В закъсняла криза на средната възраст е вицепремиерът Валери Симеонов. Сега е решил да внася предложение за изменение на забраната за тютюнопушене в заведенията под претекст, че щом един закон не се спазва, то логично следва неспазването му да се озакони.

По този повод сутрешният блок на Нова ТВ поканиха върлия защитник на цигарения дим Андрей Слабаков и д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести (16.04.2018). Целта на дебата беше да се изясни За или Против пушенето на обществени места.

Не мога да се сдържа и да не коментирам слабоумието на Слабаков по темата и слабите му добри обноски. Моите уважения за ума, с който е дарен, но това поведение, което той демоснтрира в ефир беше крайно неуважително и гнусно. Гнусен беше тонът му, гнусна беше брадата и косата му, пожълтели от никотин.

На среща си имаше балансиран, трезво стоящ зад становището си специалист с точен изказ и неопровержими аргументи. Слабаков обаче, дотолкова е издимял чистия въздух, който диша, че не можа да преглътне добрия тон и професионалното становище на д-р Ангелова. На всеки нейн коментар той отвръщаше със сарказъм, силно обиден, че е дискриминиран от злобните непушачи, които му пречат да си пуши навред. Той се изяви като силно оскърбен, че правото му да си запали в ресторанта, да окади чистите покривки по масите и новите дрехи на събеседниците си се нарушава от някакъв си закон, който така или иначе не се спазва. Неговите приятели не го спазвали. Ами... Жалко за неговоите приятели, ще кажа. Мърлячи!

Отново ще спомена думата гнусен. От режисьора на предаването бих очаквала по-добър избор на гост- пушач, но с лична хигиена, най-малкото. Поведението му беше обидно и непочтително към всички хора, пушачи и непушачи, които спазват елементарна култура при хранене. Е, както ръце се мият преди хранане, така не се пуши по време на хранене. Обида към събеседника, към храната и към избора на ресторант.

От човек като Андрей Слабаков се очаква да държи пристоен тон, да демонстрира уважение към събеседника. Тези човешки стойности нямат стойност при него.

Чест прави на д-р Ангелова, че запази равновесие, че не се остави да бъде въвлечена в махленска свада с човек, очевидно, класи под нейното достойнство.

Жалко за водещите, че останаха толкова равнодушни. В тяхна защита все пак да спомена, че са пушачи и не биха имали силата и доблестта да кажат "Аз съм За забраната за тютюнопушене в заведения".

Това, че Слабаков и съпругата му нямат проблем с кашлицата и с гордост участват в реклами, които възгласят порока им, не значи, че трябва да насаждат непоносимостта си към чист въздух и чисти дробове. И както каза д-р Ангелова, да, и автомобилите замърсяват, но нека се опитаме да намалим вредата на поне един от факторите, с който вече свикнахме.

Жалко за малодушието на лобизма, жалко за бедните души от политическата класа. Не е достатъчно да лепнеш отвратителна снимка с болно дете на цигарите и да напишеш на пакета колко е вредно за здравето съдържанието му. Не е достатъчно да облечеш в бяла опаковка и да сложиш птичка на слогана на Айкос. Трябва и здрав разум, който да отсече, Не. Не, на пушенето в заведенията.