Печаливш билет

В един октомврийски, прохладен ден Ваньо и Тошо от Горно Луково допивали трета ракия в хоремага на селото. Хоремагчията, Тотю, човек на преклонна възраст със заоблени страни им поднесъл глинена чинийка с кисели корнишончета.

-Тошо, Тошоо- провлачил Тотю- Тия айдуци от Долно Луково сформирали комитет на спечелилите от Националната лотария. Трима души с по 5000 лв печалба, бре, Тошо!

- Какви ги разправяш бе, Тотю, че кой ще им даде такива пари на тия пияници бе?!?- зачудил се Тошо.

- Братя! Имам идея! Да им спретнем едно състезание на тия от Долно Луково- предложил Ваньо след като излял третата ракийка в устата си и схрускал едно корнишонче.

Предложено, сторено. Тошо, Ваньо и Тотю взели категорично решение да се съревновават със съселяните си от Долно Луково, които убедително ги водели с три на нула в спечелени суми от лотарията. Така тримата наши герои трябвало да закупят неопределено количество билети за търкане, за да настигнат поне до равен резултат Долно Луково.

Отишла задругата при кмета на Горно Луково и представили своя план за надмощие на съседното село. Кметът Душко Добродушков, който противно на първото впечатление, бил корав и сух мъж.   Душко повдигнал лявата си вежда, скръцнал със зъби, после повдигнал и дясната и тропнал с юмрук по масата.

-Братя! Тъй да бъде!- отсякъл Душко с твърд глас. Моментално нареждам със заповед на кмета, Цецка да закупи неопределен брой билети „Златните пирамиди“ и „Американско бинго“ и да започне да ги продава в магазинчето. За късмет, леля Цецка случайно била съпруга на Душко и без много да се лута, поръчала доставка на кашон с билети.

Още на следвашия ден пред входа на магазинчето се виела опашка от агитирани съселяни, които с влажен поглед очаквали техния билет да се окаже печаливш. Всеки закупувал по пет билета според разпоредбата на кмета Душко. Леля Цецка дори отделила малка зона в ъгъла на магазинчето с масичка за търкане на билетчета.

Така се занизали дните, оборорът на леля Цецка се вдигнал, приходите в общината се повишили и съвзем очаквано след месец първият печаливш билет се озовал в изпитите ръце на дядо Гошо. Дядо Гошо имал трима сина. И тримата задомени в големия град. Работа обаче в големия град нямало и дядо Гошо бил принуден да ги изхранва с малката си пенсия като ветеран от войната. Сълзи от радост блеснали в очите на дядо Гошо като видял, че спечелил сумата от 25 000 лв.

След седмица втори печаливш билет се появил в селото. Този път спечелилият бил младият Кузман, който все още нямал нито работа, нито цел в живота, но усърдно я търсел, докато се ровел денонощно в телефона си. При появилите се числа и печалба от 10 000 лв. Кузман подскочил от радост и побързал да я сподели с приятелите си в социалните мрежи.

Незакъсняла и визитата на самия Захари, който нямало как да пропусне възможността да покаже на цялата страна как в Горно Луково за месец имало вече двама спечелили колосални суми от Националната лотария. Пристигнал Захари и извикал при себе си дядо Гошо и младия Кузман. Леля Цецка също се суетяла около тях.

-        - Дядо Гошо, какво ще направиш с твоите 25 000 лв?- попитал тържествено Захари.

-       -  Ще дам на децата да покрият нуждите си и ще заведа бабата на море. От 63-та не сме ходили на море- споделил развълнувано дядо Гошо

-      - А ти, Кузмане, ти с какво се занимаваш и какво ще направиш в твоята печалба?- обърнал се Захари към младежа.

-      - Ами, аз такова, аз съм безработен. Сега с тази печалба най-накрая ще си почина- промълвил Кузман.

Леля Цецка се включила и гордо заявила пред камерите: 

-Много се радвам за спечелилите, много се радвам, че точно в моето магазинче те намериха своя късмет в живота...- И докато говорела се чул рев от ъгъла с масичката в магазинчето. 
Всички се втурнали да видят какво се случва. В ъгъла стоял втрещен Ваньо и не можел да повярва на очите си. В ръцете си държал билет и сочел към него. 
-Вижте, 100 000 лв. Стооо хиииляди леева- ревял Ваньо. 
Захари веднага насочил камерите към Ваньо и влязъл в кадър: 
-Уважаеми зрители, това е прецедент в предаването. На живо, от Горно Луково ние сме свидетели на голямата печалба от 100 000 лв. и на все още невярващия на очите си... Как се казвате, господите?- обърнал се Захари към Ваньо 
- Иван Иванов- промълвил Ваньо.
-С какво се занимавате? Какво планирате да направите с печалбата от Сто Хиляди Лева?- натъртил Захари .
- Безработен съм от година и нещо и сега мисля да ида на ексурзия до Халкидики и после да отворя фирмичка. Да капят парички.

Късметът на Горно Луково спрял до тук. Резултатът с Долно Луково бил изравнен. Там нови спечелили не се появили- дали заради факта, че Горно Луково изкупило всички налични билети в околията или късметът там им изневерил...Никой не знае.

Захари обаче след като раздал тези огромни суми, привикал леля Цецка и Душко Добродушков и негласно заявил, че останалата партида от билетите се конфискува заради лошо качество на хартията и риск от токсичен прах при търкането на билетчета. Така Златните пирамиди и Американското бинго си тръгнали от Горно Луково.

Задругата на Тошо, Ваньо и Тотю се засилила. Ваньо подпомогнал хоремага като направил бизнес с казан за варене на ракия. Не бил много доходоносен, защото всеки си варял тайно вкъщи, но пък капели някакви парички.