Цяла
вечност измина, откакто не бях гледала качествено кино. Качествено с всичките
нюанси на значението си- ценностно, цветно, пленяващо, символично, драматично,
отчасти комично, замайващо, възмужаващо, отричащо и опрощаващо.
„Болка
и величие“ на Педро Алмодовар е една вихрушка най-вече от цветове и символика,
която може да бъде разпозната във всеки детайл. Още с началото си филмът грабва
със замайващи цветни форми, които силно констрастират на физическата недъгавост
и психически дискомфорт, които изпитва главният герой режисьорът Салвадор
Майо (Антонио Бандерас).
Ролята
на червения цвят във филма е глвана и не случайна, една символична аналогия със
страстта и болката, но и с копнежа. Сюжетната линия се движи плавно по правата
на болката, страстта, зависимостта в образа на поставената пиеса „Зависимост“,
за да стигне до колуминационния момент с „Желание“. И всичко това обагрено в
червено.
Филмът
се разпростира в три времеви линии- Детсвто, Настояще и Близко минало. Детството
е оформящото звено, силно повлияно от образа на майката (изиграна от Пенелопе
Круз). Тук цветът е бял, символ на невинността. Този момент от живота на
главния герой е въздействащ върху културното и ценностно съзряване, с
християнските разбирания за света и за националната принадлежност. Тук е и
половото осъзнаване. Сцената с половото разпознаване е проста, чиста и по
европейски гола. Уж едно обикновено мъжко, голо тяло, а толкова силно
въздействащо. Определено съпоставката с изродените американски продукции и представата
за голота като морална пасивност е неизбежна. Голотата тук е естествена, чак
натурална, но чувствена.
Настоящето
и Близкото бъдеще се преплитат поради късия времеви хоризонт. В „Болка и величие“ не очаквайте да видите Антонио
в ролята на мачо. Антонио се превъплащава в персонаж, страдащ от безброй синдроми
и заболявания на новия век- депресии, мигрени, безсъние и най-вече бичът на младите
поколения- зависимостта в различни форми. Модерният подход на кино индустрията
да засяга теми за „разнообразни“ групи хора не е подминала и
Алмодовар и заигравката с този елемент е леко спорен. В крайна сметка Антонио и
героят му Салвадор намират пътя към преоткриването на смисъла на живота и
отърсване ит зависимости чрез желание. Поглед назад към Близкото минало и
детството е достатъчен, за да погледне напред към Бъдещето.
Единственото ми опасение е, че разнообразието, колкото и сила да има в определени среди, може да се окаже недостатъчно за Антонио Бандерас и един Оскар за главна мъжка роля на испански актьор.
