„Болка и величие“- блестящ Алмодовар, Блестящ Антонио

Цяла вечност измина, откакто не бях гледала качествено кино. Качествено с всичките нюанси на значението си- ценностно, цветно, пленяващо, символично, драматично, отчасти комично, замайващо, възмужаващо, отричащо и опрощаващо.

„Болка и величие“ на Педро Алмодовар е една вихрушка най-вече от цветове и символика, която може да бъде разпозната във всеки детайл. Още с началото си филмът грабва със замайващи цветни форми, които силно констрастират на физическата недъгавост и психически дискомфорт, които изпитва главният герой режисьорът Салвадор Майо (Антонио Бандерас).

Ролята на червения цвят във филма е глвана и не случайна, една символична аналогия със страстта и болката, но и с копнежа. Сюжетната линия се движи плавно по правата на болката, страстта, зависимостта в образа на поставената пиеса „Зависимост“, за да стигне до колуминационния момент с „Желание“. И всичко това обагрено в червено.

Филмът се разпростира в три времеви линии- Детсвто, Настояще и Близко минало. Детството е оформящото звено, силно повлияно от образа на майката (изиграна от Пенелопе Круз). Тук цветът е бял, символ на невинността. Този момент от живота на главния герой е въздействащ върху културното и ценностно съзряване, с християнските разбирания за света и за националната принадлежност. Тук е и половото осъзнаване. Сцената с половото разпознаване е проста, чиста и по европейски гола. Уж едно обикновено мъжко, голо тяло, а толкова силно въздействащо. Определено съпоставката с изродените американски продукции и представата за голота като морална пасивност е неизбежна. Голотата тук е естествена, чак натурална, но чувствена.

Настоящето и Близкото бъдеще се преплитат поради късия времеви хоризонт.  В „Болка и величие“ не очаквайте да видите Антонио в ролята на мачо. Антонио се превъплащава в персонаж, страдащ от безброй синдроми и заболявания на новия век- депресии, мигрени, безсъние и най-вече бичът на младите поколения- зависимостта в различни форми. Модерният подход на кино индустрията да засяга теми за „разнообразни“ групи хора не е подминала и Алмодовар и заигравката с този елемент е леко спорен. В крайна сметка Антонио и героят му Салвадор намират пътя към преоткриването на смисъла на живота и отърсване ит зависимости чрез желание. Поглед назад към Близкото минало и детството е достатъчен, за да погледне напред към Бъдещето. 

Единственото ми опасение е, че разнообразието, колкото и сила да има в определени среди, може да се окаже недостатъчно за Антонио Бандерас и един Оскар за главна мъжка роля на испански актьор.