Малките неща

 

2021-ва година не започна успешно, както хората са свикнали да си пожелават през залязващата вече Стара година. Нека Новата година бъде по-добра от старата! Понякога това се оказва обикновен израз, за да успокоим духовете, които бушуват наоколо. Понякога Старата си е просто отминала година, а Новата я замества още по-ударно. В това няма нищо необичайно и неестествено, но на хората им се иска лошото и вехтото да ги подмине, както Старата година си отива, така в лицето на Новата да срещнат сбъднатите си мечти и копнежи.

Има и едно друго поверие- нещо старо, нещо ново и нещо назаем, за да ни върви по вода. Тъй като от Старата година взех не до толкова приятните усещания и ги пренесох до Новата, тя пък от своя страна реши да подсили ефекта на тези ми страсти, реших под формата на нещо назаем да си създам откраднати, малки моменти с послания.

И така...ако се случи да видя нещо нетипично на улицата, запечатвам го в съзнанието си и си казвам: „Ето, това малко несъответствие е моята кражба на късче уют“.

Февруарска утрин, разхождам се из калните улици на кв. Овча купел и какво да видя!?! На трамвайна спирка, насред мръсотия и сивотия се белеят пет снежни кокичета. Запечатвам момента в снимка и си мълвя наум, че това е предвестник на добри новини. Ако не друго, то поне пролетта настъпва полека лека.

Казват гугутките изчезват и наистина са рядкост в градска среда. Имам обаче две приятелки, а може би са двойка, кой знае! Тези две сиви създания всеки ден прекарват една до друга на електрически стълб точно срещу прозореца ми. Гугукат и ме връщат в детството, когато да чуеш гугутка значеше, че навън е светло и денят ни вика за игра. Запечатвам и този момент и си казвам, не са бели лястовици, но е добър знак, щом всеки ден са тук да ми другаруват. 

В съседство има блок с почитатели на котките. Безброй купички с храна и вода са оставени за малки и големи котета. На няколко пъти се опитах да преброя малките, но това се оказа непосилна задача. И всичките като по часовник в 18ч са с втренчени погледи към терасата на третия етаж. От там летят филийки, мезенца, какво ли не! 

Един ден, докато отново минавам покрай котешката зона забивам в поглед в две свити на кълба черна и бяла топка козина. Една до друга, в еднакви пози. Ин-Ян идилия! Запечатвам момента и си казвам: „Това определено е добър знак“.

На село дворът и къщата пустеят. Там обаче в тревата до колене се крият диви теменужки. Намерили са си убежище сред високите треви. Свенливо се закачат с лекия ветрец. Внесоха ведрина в настроението ми.

 

Днес отидох на зъболекар и в лекарския кабинет календар със снимки на различни европейски градове. Случайно или не, но на юли е отредена снимка от Златна Прага- Вълтава и Храдчани на хоризонта. Почти единтичен кадър със снимката от десктопа на компютъра ми. Казвам си: „Добра случайност“....

И така, твърдо решена съм да боря злите бури и студените ветри с малките неща, които преобръщат каручката с несгодите. Малки кражби на уют в малки дози, защото капка по капка вир става. Може пък в един хубав ден да се окаже, че всички те са предвестници за нещо голямо, нещо добро, нещо жадувано!