За старите и бридани кошници

Това се случило един ден в градския транспорт. Ще наречем нашите героини Маца и Наташка, видимо на около 50 години, руси, с ярък грим и безвкусно облекло

Маца: Ооо, Наташке, гледай ги как се ръгат в автобуса бе! Гледай, гледай, от къде се взеха бе? Напълни се София с такива говеда. И не само, че се напълни, ами и хляба ни взимат, подбиват цените. Охх, Наташке, нещо трябва да се направи, кога ще дойде някой да ни оттърве от тия говеда?

Наташка: ООО, Мацо, ма така е бе, нерви не ми останаха. Сутрин се качвам, мирише ми на чесън, вечер се качвам смърди ми на пот. Всички едни мазни, едни потни, охх, спасих се миналото лято аз от  тия автбуси, в мола си стоях аз, ма на! Тая година съм принудена да се тъпча в рейса.

Маца:  В мола си е друго, на хладничко, на чистичко, с ароматизаторче...Аз, да ти кажа на работа ме задиря един младок. Ма аз не ща, ми за кво ми е, нямам бъдеще с него, той млад. Пък и да ти кажа, май съм уморена да се занимавам с такива неща, май вече поостарях за флиртчета. Ма той пък упорит бе, натиска ме, опасна работа.

Наташка: Е, ти пък, що не щеш? Бе то и аз вече не ми се занимава с такива неща, след развода...Абе Мацо, много кашляш бе, тия цигари не ти се отразяват добре.

Маца (кашля като дърта циганка): Ооо, Наташке, какво ли не пробвах, то бяха Дънхил, то бяха Парламент, Карелия, с водка пробвах дори и на гледай, какъв задух... Бе ти я кажи тоя очен молив от къде ти е? Много хубав бе?

Наташка: ОО, ми как от къде? От мола...

Маца: Ооо, ми да, аз пък кво питам. Аз моя така си го обичам, свикнах си с него, само се намазваш и готово, цял ден си ти седи блестящ. Пък и сивото блестящо много ми отива.

Наташка: Айде, мило, аз съм до тук, слизам. До утре, Мацо.

Чело коте, чело коте книжки...

Отдавна искам да напиша няколко реда за книгата, за тази вълшебница на светове и мечти.

И ето, че успях да намеря време, за да нахвърлям мислите си върху листа. Когато бях малка и все още откривах магията на книгите,  предпочитах да чета стари книги, с пожълтели страници.  Мислех си, че те са значително по-стойностни от другите,  тяхната овехтялост ми се струваше крачка към миналото, към нещо непознато. Да разгръщаш фините,  жълти страници и да попиваш миризмата на отминали години...И ако книгата не беше овехтяла, не я поглеждах. Водех списък с прочетеното до момента.  Състезавах се със себе си. Днес списъци не съществуват, броят прочетени редве отдавна е изгубен. Но остана състезателният дух, който обаче придоби нов облик- удоволствие и наслада от всеки следващ ред.

                              

Казват, че който в дома си притежава богата сбирка от книги е голям човек, литературен ценител. Определено не се вписвам в тази представа. Аз съм от ценителите на услугите на градката библиотека.  Никога не съм имала етажерки с безброй класики в дома си. Възхищавах се на хората, които имаха голяма библиотека, пълна с книги. Те привличаха погледа ми и си представях как чета ред по ред тези книги. Имах практика- взимах четива от градската библиотека. Тя си остана и до днес. Дори в момента чета книга, взета от библиотеката и то с пожълтели страници и почти скъсани корици. Това допринася още повече за усещане на история, по-плавно се пренасям в сюжета.      

Тази любов към книгите я имам вроятно от баба ми, която ми четеше всеки следобед, вярвам, че такова увлечение се предава наследствено през поколенията. Постоянно чувам как хората биха искали да прочетат някоя книга, но не разполагат с необходмото време. Смятам, че време се намира, стига желанието да е голямо. Замисляла съм се какво бих правила, когато животът ми поднесе толкова ангажираност, че да не мога да намеря свободно време за любимото си занимание и веднага се опитвам да отхвърля тази мисъл. Това би значело да предам себе си, да изменя на същността си. Това е насравнимо богатство, да си прочел книга за удоволствие, да отделиш време само за себе си, едновременно уединение и едновременно среща с нови персонажи.

Една книга е много повече от един филм, една книга е времето за мечти, романитика и себеосъзнаване. Само, който не е чел, само той не може да рзбере каква магия е книгата. Ако всичките посетители на киносалоните, бяха посетители на сбирки литературни четения, може би нямаше да имаме проблем с необразоваността  и  неграмотността на децата ни.

Като първокурсничка, колегите искаха да си организираме такива четения, да си изберем книга и всеки да чете по страница от нея. Това ми се струваше лудост. Сега намирам това много приятно, успокояващо и полезно. Може би трябва да се замислим за такива вечери на книгата?!?

Сега единствено мога да кажа: Четете, за да познавате!