Това се случило един ден в градския транспорт. Ще наречем нашите героини Маца и Наташка, видимо на около 50 години, руси, с ярък грим и безвкусно облекло
Маца: Ооо, Наташке, гледай ги как се ръгат в автобуса бе! Гледай, гледай, от къде се взеха бе? Напълни се София с такива говеда. И не само, че се напълни, ами и хляба ни взимат, подбиват цените. Охх, Наташке, нещо трябва да се направи, кога ще дойде някой да ни оттърве от тия говеда?
Наташка: ООО, Мацо, ма така е бе, нерви не ми останаха. Сутрин се качвам, мирише ми на чесън, вечер се качвам смърди ми на пот. Всички едни мазни, едни потни, охх, спасих се миналото лято аз от тия автбуси, в мола си стоях аз, ма на! Тая година съм принудена да се тъпча в рейса.
Маца: В мола си е друго, на хладничко, на чистичко, с ароматизаторче...Аз, да ти кажа на работа ме задиря един младок. Ма аз не ща, ми за кво ми е, нямам бъдеще с него, той млад. Пък и да ти кажа, май съм уморена да се занимавам с такива неща, май вече поостарях за флиртчета. Ма той пък упорит бе, натиска ме, опасна работа.
Наташка: Е, ти пък, що не щеш? Бе то и аз вече не ми се занимава с такива неща, след развода...Абе Мацо, много кашляш бе, тия цигари не ти се отразяват добре.
Маца (кашля като дърта циганка): Ооо, Наташке, какво ли не пробвах, то бяха Дънхил, то бяха Парламент, Карелия, с водка пробвах дори и на гледай, какъв задух... Бе ти я кажи тоя очен молив от къде ти е? Много хубав бе?
Наташка: ОО, ми как от къде? От мола...
Маца: Ооо, ми да, аз пък кво питам. Аз моя така си го обичам, свикнах си с него, само се намазваш и готово, цял ден си ти седи блестящ. Пък и сивото блестящо много ми отива.
Наташка: Айде, мило, аз съм до тук, слизам. До утре, Мацо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар