Отдавна искам да напиша няколко реда за книгата, за тази вълшебница на светове и мечти.
И ето, че успях да намеря време, за да нахвърлям мислите си върху листа. Когато бях малка и все още откривах магията на книгите, предпочитах да чета стари книги, с пожълтели страници. Мислех си, че те са значително по-стойностни от другите, тяхната овехтялост ми се струваше крачка към миналото, към нещо непознато. Да разгръщаш фините, жълти страници и да попиваш миризмата на отминали години...И ако книгата не беше овехтяла, не я поглеждах. Водех списък с прочетеното до момента. Състезавах се със себе си. Днес списъци не съществуват, броят прочетени редве отдавна е изгубен. Но остана състезателният дух, който обаче придоби нов облик- удоволствие и наслада от всеки следващ ред.
Казват, че който в дома си притежава богата сбирка от книги е голям човек, литературен ценител. Определено не се вписвам в тази представа. Аз съм от ценителите на услугите на градката библиотека. Никога не съм имала етажерки с безброй класики в дома си. Възхищавах се на хората, които имаха голяма библиотека, пълна с книги. Те привличаха погледа ми и си представях как чета ред по ред тези книги. Имах практика- взимах четива от градската библиотека. Тя си остана и до днес. Дори в момента чета книга, взета от библиотеката и то с пожълтели страници и почти скъсани корици. Това допринася още повече за усещане на история, по-плавно се пренасям в сюжета.
Тази любов към книгите я имам вроятно от баба ми, която ми четеше всеки следобед, вярвам, че такова увлечение се предава наследствено през поколенията. Постоянно чувам как хората биха искали да прочетат някоя книга, но не разполагат с необходмото време. Смятам, че време се намира, стига желанието да е голямо. Замисляла съм се какво бих правила, когато животът ми поднесе толкова ангажираност, че да не мога да намеря свободно време за любимото си занимание и веднага се опитвам да отхвърля тази мисъл. Това би значело да предам себе си, да изменя на същността си. Това е насравнимо богатство, да си прочел книга за удоволствие, да отделиш време само за себе си, едновременно уединение и едновременно среща с нови персонажи.
Една книга е много повече от един филм, една книга е времето за мечти, романитика и себеосъзнаване. Само, който не е чел, само той не може да рзбере каква магия е книгата. Ако всичките посетители на киносалоните, бяха посетители на сбирки литературни четения, може би нямаше да имаме проблем с необразоваността и неграмотността на децата ни.
Като първокурсничка, колегите искаха да си организираме такива четения, да си изберем книга и всеки да чете по страница от нея. Това ми се струваше лудост. Сега намирам това много приятно, успокояващо и полезно. Може би трябва да се замислим за такива вечери на книгата?!?
Сега единствено мога да кажа: Четете, за да познавате!
Няма коментари:
Публикуване на коментар