Добър вечер, любопитни читателю! Не можеш да заспиш? Ще ти разкажа история за любов, лудост и още нещо... Но внимавай, сънят може да бъде много грозен след този разказ!
Имало една баба, невзрачна, суха и духовно бедна. Казвала се Евдокяна и имала котка. Черен котарак, на име Изумруд. Живеели заедно, в мир и разбирателство в скромен апартамент в Пловдив. Евдокяна обичала Изумруд като собствено дете, хранела го с мишки от килера, а в по-скромни дни с попара без сирене. Сиренето изяждала самата тя. Гладни времена били.
Един ден Изумруд издъхнал, храната не била достатъчна, а да изяде бабата не било по силите му. Мишките избягали, а попарата вече била и без хляб. Евдокяна не била на себе си от кончината на милия на сърцето й Изумруд. Решила да вземе мерки, за да запази котарака завинаги до себе си.
Минало известно време и Евдокяна превъзмогнала душевната и финансова криза, дните не били толкова черни, макар че черното й липсвало, най- вече Изумруд й липсвал.
За да запълни празнотата Евдокяна си взела наемателка, младо момиче, първа година студентка, но за да спести неудобства, дала на момичето само една стая от малкото апартаментче като другата заключила. Момичето било доволно, наемът бил по-малък, но настъпила суровата зима. Жилището не се утоплявало и младото студентче помолило баба Евдокяна да отключи другата стая, която била по-топла, огрявана от слънцето, да се постопли там, за да може с бодро съзнание да научи материала за предстоящия изпит. Бабата се съгласила и момичето залегнало над книгите. Но в един момент чуло бръмченето на хладилника в стаята. Замислило се...”Защо този хладилник работи, тук никой не живее, а хладилникът е включен. Дали пък старата не е замразила закланите пилци, а аз й плащам тока”- така разсъждавало момичето. Решило да провери какво има в него. Отворило хладилника, а в него черна чанта, разгърнало чантата, а от там се показала спарушената главица на покойния Изумруд. Момичето от уплах и погнуса се втурнало навън от стаята, а там я срещнала баба Евдокяна. Разкрещяло се момичето: ”Защо е включен този хладилник, защо ти плащам тока, защо си замразила котка?!?”. Бабата онемяла от притеснение, само намерила сили да влезе, да вземе Изомруд и под мишница го изнесла от апартаментчето. Навън тя му зашепнала: ”О, Изумруде, оксвернен си ти сега, какви хора има по този свят, не знаещи какво значи любов, не разбиращи кървящото сърце на една старица...”
Какви хора има наистина по този свят! Не знаят що е любов, забравили природните закони! Помни ги ти, читателю! Сега ти пожелавам по-малко черни сънища!
Няма коментари:
Публикуване на коментар