фотография: Мартин Мирчев
Добър вечер любопитни ми читателю! Не можеш да заспиш за поредна нощ?
Е, имам история за теб. История за хладнокръвие, уплах и още нещо...
В една зимна и мразовита вечер бедно судентче на име Прошко тръгнало на дълъг път с влак. Качил се Прошко във влака, той бил топъл, уютен, но не е и приятно уханен. Първо купе- празно, второ купе- празно, трето-празно, заредили се празни купета. Имало още много време до отпътуването на трена. Макар и беден Прошко бил съвестен и затова си купил запазено място, може би и от известна доза солидарност към окаяното състояние на железниците. Отправил се към купето си и стигнал вече до него, изведнъж го обгърнала непоносима миризма на нещо гнило, нещо мръсно и нещо препикано.
Прошко си казал полугласно: ”Абе, тия влакове, все на напикано миришат бе, ма тоя пък и на насрано.” и отворил прозореца в коридора на влака. За да се освежи въздухът по-бързо, той отворил прозореца и в купето, но вонята се разнесла с още по-властна сила. Прошко продължил да разсъждава, но вече с гласно възмужение: ”Еййй, тука май има лайно”- и погледнал под седалките от ляво. Нищо! Погледнал и под седалките от дясно, а там...О, там имало чанта. Прошко надникнал по-задълбочено под седалката и що да види. Две очи се взирали в него, две широко отворени и неми очи. Прошко изпищял в недоумение и уплах, грабнал багажа и затичал из коридора на празния влак. Из невиделица в съседно купе се появили съсухрена старица, а срещу нея седяло джудже с крака във въздуха и кротко хрупало гризинки. Прошко връхлетял в купето и със заекващ глас заобяснявал какво бил видял: ”Там, тттам има, тттам има ттруп. Под седалката...Къде е кондукторът?” Женицата го гледала безизразно, а джуджето все повече се съсредоточавало в гризинките си. Прошко решил да остане в купето и да чака кондуктора, изпитвал страх отново да излезе в коридора. Мисълта за трупа подкосявала краката му.
Влакът започнал да се пълни, но от кондуктора ни следа. Прошко, поуспокоен, решил да надникне в купето, където се разиграл ужасът, и да даде отговор на въпросите си как хората все още не са се задушили от вонята. Събрал смелост и станал, а бабата и джуджето седяли в замрялото си състояние и не отразявали действителността около тях. Прошко плахо надникнал в купето си, а то вече било пълно. Решил да се увери напълно, че всико е само лоша шега на съзнанието му и погледнал под седалката, а там нямало нищо. Вече можел да седне спокойно на мястото си. Миризмата била изчезнала.
И ако все още, читателю, се питаш какво всъщност се случило там, в този влак, знай, че това се случило наистина. Трупът бил жив, но прекалено уплашен, за да покаже на Прошко, че не бил мъртвец, а обикновен просяк, който намерил топлинка под седалаката на влака. Странни неща се случват и ще продължават да се случват, важното е да проявиш хладнокривие, драги читателю! Къде тук стоят старицата и джудето? Тяхното място остава забулено в неяснота, все пак не всичко в живота има обяснение, някои моменти са просто чудеса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар