„Детска закуска“ или салама от нашето детство „Камчия“ или пък сладоледа „Ескимо“. Разпространението на всеки един от тези продукти се базира на спомена за тях, останал в нашето детство.
Не е по-различно и в света на изкуството. Театралните постановки, киното, концертните изяви са в своя възход. Жалко, че изкуството трябваше да чака години наред, за да се радва отново на публика. Свидетели сме на неговo
то повторно раждане и израстване. Билети за театрални постановки и концерти се изкупуват още с пускането им в продажба. Радвам се, че българинът най-накрая осъзна, че не е важно българските продукции и идеи да бъдат подобаващо оценявани навън, важното е те да се ценят от самите нас, но някои са все още далеч от това прозрение. Във всяка една нова идея лежи една стара, на която да се опре новата. Някак си новото още не е узряло, не е укрепнало и тук на помощ идват старите, творчески замисли и образи. Многобройни примери биха могли да се приложат, ще опитам да дам само някои. Не е случайно излъчването на филма „Вчера“ и веднага след него стартира новият сериал „Къде е Маги?“ със същите тези актьори, които видяхме във „Вчера“. „Стъпки в пясъка“ и „Светът е прекрасен и спасение дебне отсвякъде“ се движат между минало и настояще като ги съпоставят.
Бяхме позабравили блестящите ни актьори и изпълнители и сега е време да си ги поприпомним. В последно време българските творци се изреждат да правят юбилейни концерти, а до скоро никой не си спомняше за тях. Подобни мащабни изяви направиха Краси Гюлмезов, Михаил Белчев, Тончо Русев, Георги Христов и много други. Предстоят такива на Маргарита Хранова и дует Ритон. Турнета заваляха из цялата страна, спонсорите вече не са дефицит.
Доста се отклоних от първоначалната си мисъл. Това, което ме провокира да размишлявам по темата, няма нищо общо с написаното до тук. Бях много изненадана и впечатлена от названията на две заведения, на които случайно попаднах. Помислих си, че това е нова тенденция сред привличането на клиенти. Колкото по-нестандартно, толкова по-будещо интерес.
Излезе от печат новият правописен речник на българските думи, в който са включени думи, на които според мен нямат място в книжовния ни език, тъй като добре се вписват в българския разговорен език. Но да се върна на имената на заведенията. Определям ги като неологизми, с архаизирани суфикси- Питиепродавница „Му се цока“ и Купонджийница „Aполония“. Наставката -ца подхожда на думи като браснарница, книжарница, баничарница, бакалница и др. Тези думи едва ли са включени в новия речник, но звучат много по-бъргарски, отколкото думи като тийнейджър и бизнес дама.
Как ли ще се възприеме преиздаването на стиховете на Смирненски, за който знаем, че умело въвежда куп неологизми в поезията си. Неговият „Юноша“ ще се казва „Тийнейджър“? Не поставям под въпрос компетентността на издателите, но не мога да се съглася в български речник да бъдат вписани като книжовни напълно чужди думи, докато в езика ни вече съществува дума със същото значение. Думите с техническа насоченост са нещо друго, някои от тях нямат еквивалент.
Мога да кажа, че ме радва да виждам уважение към миналото, възприемам го като уважение към историята. Тя не бива да бъде изтрита и забравена, нито пък изопачена. Радва ме, че виждам, че все повече се извлича от нея хубавото, което ни обединява като култура, което ни прави хора. Стремежите ни би трябвало да са насочени към съхраняване и обновяване на добрите спомени, а всеки от нас има такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар