Italian job или италианска му работа

 

 

Жалко, че в българския език няма дума за кош късмет, защото това си е чисто лош късмет. Не е необходимо да си в Брюксел, за да видиш пикаещо човече, у нас, пикаещи човеци на всеки ъгъл и то не тъмен, на всеки осветен ъгъл и без никакъв свян. Аз обаче изпитвам притеснение и се чудя що за късмет ще е това, толкова често да срещам пикаещи на улицата. Това е малко лирическо отклонение от основната ми идея, а тя е да споделя една забавна историйка за смъкнати, италиански гащи, маркови, вероятно от търговската улица в Милано.

В петък вечер трасето е добре познато, влакът също. Само нашият герой е неизвестен до този момент пътник. Ще го нарека Гуидо.
Та същият този Гуидо кацнал на летище София с две малки ранички ръчен багаж и силно зачервени бузи от виното в самолета и се запътил към гарата, за да хване влака за Горна Оряховица. Изнемощял от тежкия ден решил да си купи хот дог с фантичка, да залъже гладния си корем. Времето напредвало и той се втурнал към перона с двете малки ранички, хот дога и фантичката като плавно поклащал заформеното си телосложение. Запъхтян от бързане Гуидо не усетил как джинсите му се смъкнали и той влязъл почти по долни гащи в пълния с пътници влак. Добре, че бил съвременен и стягал корема в корсет, за да изглежда фин, каква заблуда само! Честта на Гуидо била спасена и от една тиранта, втората не знаел къде е, та тази тиранта задържала до някъде джинсите му, той трябвало само да ги намести. Откакто носел корсета, това се случвало често, така че той вече имал до някъде опит с вдигането на гащи. Седнал и започнал да търси билета. От джобовете залетели безброй хартийки и химикалки. Изваждал ги от един джоб и ги скривал в друг, във всеки джоб по кутия цигари, в този, който нямало, имало запалка. Минало малко време и Гуидо се унесъл в сладка дрямка, която постепенно преминала в леки взривове. Хъркайки, той повдигал корема, после го смъквал. Прозорецът на купето кънтял при всяко  негово издишане.              

 Някъде след Мездра минала контрола и естесвено събудила Гуидо. Кондуктурът го помолил учтиво да даде билета си за проверка, но Гуидо не разбрал и дума, още бил прекалено унесен. Погледнал часовника, хмм, още веднъж, хмм, още веднъж и се зачудил, за какво ли пък ще го ръчка тоя като до Горна Оряховица има още време. Кондуктурът повторил бавно :"Моля, билетът ви", и чак сега му просветнало, че тоя май иска билета. Заровил пак по джобовите, обаче те били леко олигавени, понеже, докато спял, освен хъркане и друго излизало от устата му. Бръкнал в един, после във втори, трети джоб, но билет не намерил. Кондуктурът го успокоил да не бърза, да търси внимателно. "Куиа, Куиа остави"- и показал масичката- "Това рагаци взел билет, аз италиано, аз пари има, седем евро, седем евро, супер контрола, булгари, само граби, рагаци взел билет"- Гуидо набирал мощ и се защитавал упорито, виното в самоелта май било силничко. "Обади се на полиция, аз италиано, рагаци взел билет". След дълго тарашене по джобовете, съпроводено с италиански, цветущи нарицания, билетът изпаднал от една камара листчета. Това не възпряло Гуидо да продължи в същия дух "Булгари, супер контрола, в Италия, пием, пушим, три хиляди евро заплата, Булгари, граби". Изненадващо в ръката му се озовала малка играчка овца и той нагледно показал какво представляват българите. Силното вино започнало да попреминава и кръвта му постепенно се успокоила. Сега трябвало да се реши проблемът с оплюнчените дрехи, затова Гуидо взел мерки и започнал да преравя двете малки ранички, изведнъж изкочила и другата тиранта, вече спокойно можел да закрепи гащите, преоблякъл блузата пред погледите на всички пътници и без да се притеснява от италианската си същност отново седнал и задрямал. И така до Горна Оряховица.

Поуката: Не е важно дали ще те видят по долни гащи, важното е да запазиш самообладание и да ги вдигнеш с достойнство!