Българският protestsong

 

 

От две седмици България се вдигна на протести срещу монополите. В началото те бяха ясно изразени, недоволството беше насочено към енергодружествата, които олицетворяваха недоимъка и трудните условия на живот на българина. В последствие вятърът на промяната задуха в друга посока с искания за сваляне на Правителството, за наказване на виновниците за критичното, социално положение на страната, после в защита на подалия оставка кабинет, най-вече в подкрепа на министър-председателя. Той пък от своя страна като истински месия погали с блаженния си глас и светлата си харизма протестиращите и ги отпрати по домовете им. Те решиха да излязат в неделята, светата неделя, в която щяхме да разберем кой е новият български Патриарх, по улиците и да заявят недоволството си за пореден път.

Тази тълпа от недоволни граждани се люшкаше неориентирана цялото това време и колкото и да искаше да остане надпартийна, се поддаде на изкущението и се остави да бъде въвлечена във върхушката на политическите интереси. И в потока на безумието измислиха безброй искания кое от кое по-нелогично и далеч от здравия разум. Българинът обаче направи скок в своето осъзнаване. Събуди се от дългогодишния си сън, но времето, прекарано в летаргия, е хиператрофирало мисловния му процес.

Неделята на съдбовни решения беше раздвоена от избора на Париарх и протестните шествия. Медиите за жалост доста вяло и с пренебрежение отразиха случващото се в страната. Оказаха чест на събитията в столицата, макар кадрите да доказваха, че протестите в София не са най-масовите, напротив, най-хаотичните. Тълпата се движеше в посока от Орлов мост към Министерски съвет, после обратно и така не стана ясна целта на това прет-а-порте. Жена разхождаше куче, баба-внуче, младежи пък размахваха бирени бутилки. Затвореното Цариградско шосе даде възможност на малчуганите да разцъкат футбол. Искаше ми се това да е лицето на националния протест, но по-скоро ми се стори пародия на такъв. И докато в София се виеше протестно хоро, то в цялата страна, Варна, Пловдив, Бургас, Шумен, Плевен и др. протестът придобиваше мащабност и смисъл. Хората в страната бяха излязли, за да защитят гражданската си позиция и да се надигнат срещу лошия стандарт на живот. Не казвам сметки, от където се започна всичко, не казвам монопол на управление, защото техният протест е срещу мизерията.

Паралелно с тези кадри, една национална медия, всички я знаем като най-гледаната продажна телевизия, излъчваше шествията в София с надпис Национален протест. Той се изразяваше в 30 секунди кадри от Варна и 3 часа кадри от най-масовия протест в страната, именно от София. Зрителят обаче не искаше да гледа масовка, а обективност. Такава не видяхме в Светата неделя.

Казвам Светата, защото на този ден трябваше да се обърне изключително и единствено внимание на избора на нов глава на Българската църква, това свято събитие бе опорачено с грозните звуци на вувузели и крясъци. Каква ирония! 100 метра деляха тълпата от гласуващите духовници. Те избираха опование във вярата, а тълпата безумци бяха обърнали гръб на вярата! Къде е спасението тогава?!?

 

П.С. Бих искала да благодаря на БНТ за обективното отразяване на събитията от 24.02.2013. Показаха случващото се в цялата страна и ни запознаха с историческите факти около избора на миналия  на новия български Патриарх.