Неразбиране и неразбрани

 

 

 

След дълго мълчание намерих вдъхновение да напиша следните редове. И още в първия такъв изричам лъжа, защото не бих нарекла днешната си тема за размисъл вдъхновение, по-скоро огорчение.

Изкарахме една напрегната и размирна пролет с хора по улиците, които търсеха изход от немотията, в която са обречени да съществуват и сме на път да изкараме и така дълго чаканото лято в люшкане и блъскане между тези и онези. Питам се защо? Какво искаме да покажем и на кого? Какво се стремим да докажем и на кого? Тълпи от хора седмици наред блокираха пътища и гари, свалиха едно правителство, а след това излязоха отново на улицата, за да подкрепят същото това правителство, което бяха свалили предния ден. Останаха неразбрани, разединени и измамени. И аз не ги разбрах. Имах толкова голяма надежда, че българинът се е събудил, че е открил накрая себе си, но и аз останах измамена в надеждата си. Не ги разбрах. Какво целяха, да свалят монополи, да свалят власт или да свалят жизнения си стандарт. Разбрах едно и то едва сега, че все пак успяха. Успяха да свалят собственото си достойнство.

Дойдоха избори. Избирахме и каквото си пожелахме, това си и избрахме. И пак на другия ден недоволство. Отново не разбрах. Недоволство от какво? Що за хора сме, щом освиркваме това, което сами постиламе? Заговори се за касиране, нови избори, а точно преди няколко месеца имаше протест и срещу двадесет милионна сума за ненужни избори. То тези, касираните, вероятно можеха да са с някаква отстъпка за сметка на държавата. Като се касират, резултатът друг ли ще е, като се проведат нови избори, ще има нови лица ли? Отново не разбрах. Гласове народни, зелени човечета, спасителни фронтове и разни други... на тях ли да се оповаваме? Едва ли...                                              

Най-възмутително ми се стори този и онзи да изсипва помия във виртуалното пространство срещу правителство, партии, личности. Още по-неуместно е този и онзи зад граница да се присъединява към нескопосано организирани протести, на които няма да присъстват по обясними географски прични. Попълват фалшива статистика. Намирам за изключително непочтено и безскрупулно да се организират протестни шествия в дни, посветени на светли личности или събития от историята ни. Какво искаме да покажем с това? Не зачитаме българските ценности или просто ги нямаме?

Иска ми се да разбера, но не търся разбиране. Иска ми се да дадем шанс на себе си, да повярваме и да спрем с тази злоба. Обнадеждена съм, че с повече доверие, нещата ще се случат.

 

Умишлено са изпозвани възвратни форми и множествено число, с изключение на авторската реч, с което се цели да няма засегнати и припознати.

И все пак ако някой иска да се припознае, нека се чувства свободен да го направи или да изгледа ”The Makeover” с участието на Джулия Стайлс. Може да се окаже силен стремеж за ограмотяване и опознаване на някои ценности.